Glory Grey

Име: Глори Грей

Години: 18

Раса: прочетете „Всичко останало”

Външен вид:


Характер:
Глори преди всичко е затворена в себе си. Без приятели, без каквото и да било. Тя не може да завързва приятелства, но е общителна. През цялото време носи тъгата от детството си. Не говори много, но има чувство за хумор. Знае какво иска от живота и не се страхува да го покаже. Тя е смела и може да се впусне в битката, но когато има някой около нея се страхува той да не пострада. Глори е мила и добра, умее да готви, също и да разказва приказки. Добър стратег и умее да се справя дори когато ситуациите показват, че няма как да успее. Тя никога не се предава.
Има огромно въображение, но всъщност това се казва не само въображение а и самата истина. Защото тя вижда света през други очи.

Всичко останало:
28.07
07:00 – Събудих се. Болезнено първите слънчеви лъчи се спуснаха и погалиха клепачите му, при което наистина ме заболяха очите.
07:05 – Оправих се за училище. Просто имах малко време и реших да си направя косата. Не беше особено забавно, но за пет минути какво друго да правя. Просто исках да разглеждам различно поне този път.
07:10 – Отворих входната врата. Но там нямаше нищо. Черна дупка. Какво ставаше? Какво е това? Защо стана така?
07:15 – Обърнах се. Дома ми го нямаше. Там също нямаше нищо. Само мрак, тъмнина. Какво ставаше? Къде са всички? Къде съм аз?...

Започнах да си водя дневник от момента, в който ме оставиха напълно сама. Не бях казвала на никой, но аз някога имах родителите. Да. Имах и цел в живота, но тя изчезна. Нямам бъдеще. Нямам нищо. Просто съществувам, но истината е, че съм мъртва.
Последното, което помня беше, че изведнъж някакви мъже се появиха и ме хванаха. Нахлузиха му някакъв чувал на главата и тогава се събудих от силна светлина. Бях в собствената си стая. Бях в собствения си дом, но мама и тате ги нямаше. Какво се случваше тогава. Не помня. Какво правех там? И това не помня, но държах лист хартия. И тогава реших да си водя дневник. Нещо ме подсещаше кой ден сме, въпреки че никъде не пишеше. Нямаше ток, вода, изобщо нищо. Бях сама.
Но защо да водя само дневник за настоящето. Реших да направя дневник и на миналото си, но какво е то. Не помня. Защо не помня? Защо?
Я чакай. Щом не помня миналото си, тогава коя съм аз? Някой знае ли? Името ми? Произхода ми? Защо не помня нищо? Какво се е случило с мен?

29.07
07:00 – Събудих се. Болезнено първите слънчеви лъчи се спуснаха и погалиха клепачите му, при което наистина ме заболяха очите.
07:05 – Оправих се за училище. Просто имах малко време и реших да си направя косата. Не беше особено забавно, но за пет минути какво друго да правя. Просто исках да разглеждам различно поне този път.
07:10 – Отворих входната врата. Но там беше само едно пространство. Бях на пиедестал заедно с едно странно същество. То имаше корона. Какво беше то? Не исках да е там. Не исках да го виждам. То ме плашеше. Някой да го махне.

От 07:15 до 09:15:
Попитах съществото какво е, а то ми каза, че е бог. Бог на времето и пространството? Съществуваха ли такива същества? Може би само си играеше с мен, а може и да не лъже и да е богът на времето и пространството. Тогава го попитах коя съм? А той каза, че съм дете на Лилит. Но коя е Лилит? Тогава Богът ми каза, че децата на Лилит са всички същества на мрака. Магьосници, върколаци, вампири. Какво за бога ставаше? Тоя трябваше да се будалка с мен. Но все пак не отговори на въпроса ми. Пак го попитах. Тогава той каза, че съм престолонаследничката на трона на всички демони. Зяпнах го като уплашен заек. Демони, вампири, върколаци. Какво значеше всичко това? Не. Не. Той лъжеше. Знам че лъже, защото аз съм напълно нормална.
Тогава чух че казва как съм изтрила паметта си в опит да забравя за всичките ужасии, които някога съм направила. Не мога да повярвам. Тоя ме будалкаше. Но не само това ми каза, а ми и как са ме затворили в някакъв Институт. Нещо като училище за магьосници. И ползват силите ми за да захранват група ученици. Как аз съм била онова, което кара училището да бъде скрито от хората и как моята кръв кара тези същества да стават все по-силни и по-силни, а те са направили така, че аз да имам измислен дом. Да живея в лъжа. Как след като някакъв луд ученик решил да повика демон разрушил училището. И с моята сила са го преустановили и са го накарали пак да обучава учениците.
Всичко това беше ужасно и исках да се събудя. Това беше единственото, за което мечтаех в момента. Исках просто да отворя наистина очи и да се измъкна.
-Между другото името ми е Уейланд, тазгодишния победител в игрите за оцеляване. Приятно ми е Глори Грей.

От онзи ден станахме неразделни приятели с Уейланд, но той е само плод на въображението ми, нищо повече. Истината е, че винаги съм била наблюдател. Нямах какво да правя и воденето на дневник ми стана хоби. Аз нямам нищо. Нито мечти, нито цели. Но всъщност имам нещо. Имам този дневник и въображаемия ми свят. А самотна ли съм? Не особено.

В следващите дни Уейланд се опитваше да ми помогне да се събудя. Той ми помогна да придобия способностите си като наследник на трона на демоните, но не виждах смисъл. И всеки път в който се опитваше да ме събуди беше без никакъв резултат. Беше сякаш съм в клетка. Клетка в която смучеха силите ми. Клетка в която не можех да живея. Но ето един ден той успея да ме накара да отворя очи. Беше като магия. За пръв път почувствах лека, бледа светлина да пронизва очите ми. Истината беше, че досега не я чувствах толкова топла. Всъщност чувствах само студ. Студ и отново студ. Но сега чувствах и топлина. Беше толкова хубаво.
С помощта на Уейланд се изправих и се опитах да направя няколко крачки, но веднага паднах на земята. Прекарах следващите дни в опити да се изправя, да ходя. Тренировките ми станаха още по-строги и си показаха страданието. След дни на мъки в клетката. В пълна самота най-накрая успях да се изправя и отида до прозореца. И тогава го видях. Те са ме държали в най-високата кула на училището. По прозорците имаше решетки, сякаш да не избягам. Погледнах към ръцете си и ги видях превързани. Усмихнах се на Уейланд и тръгнах към другата стая. Оказа се библиотека. Беше красива. Седнах в едно кресло и започнах да чета за демоните, за магьосниците. Четох и това беше единствената ми цел. Исках да разбера всичко за училището, за това как е било унищожено предишния път. И да накарам някой да извика онзи, който някога го е изпепелил, за да ме освободи от този Ад.
Дните минаваха. Оказа се, че през цялото време са ми хвърляли някакви си мъртви ученици, уж да се храня, но не можех да им го причиня. Дори и мъртви аз не можех да се храня от тях. Затова с наръките на Уейланд успях да разкарам телата им от кулата си. Но едно ми направи впечатление, веднъж всяка година директора влизаше и пиехме чай „Ърл Грей, боже мразех бергамот. Също така ме тъпчеше със сандвичи с краставички и майонеза. Мразех и тях. Тогава винаги ме питаше как съм и ми казваше, че трябва да се радвам на престоя си тук.
Като цяло така мина детството ми. В кулата без изобщо да мога да говоря с никой освен с Уейланд, но все пак той е само плод на въображението ми, нищо повече.

Способности:
Какво би трябвало да може наследницата на трона на демоните? Освен че може да контролира по-нисшите от нея демони – Ненаситни, Бездушни, Шейпшифтър – ама не расата, а този вид демони. И всичко ще тече демонска кръв в него, но да са разбира се по-нисши от нея.
Разбира се след като е наследницата тя има и способността да призовава демони, или да извиква и проследява такива.
Демонско избухване - това е вид електричество, което не изпепелява, но доста щети може да нанесе. Също така има и демонска аура, която я прави доста заплашителна понякога.
Също така с помощта на Уейланд тя е получила нещо като дневник на бъдещето. С него мога да види какво ще се случи в бъдещето. Но освен това може да създава и второстепенни дневници
Използва руни направени от скилито. Тези руни са за защита, или да не я видят хората, но само от расата хора.
Като за край тя има способността да накара всичко, което си пожелае да се появи. От торти и прибори за сервиране, та до огромни сгради.

Физическите и способности са сведени до бързина, сила, издръжливост. Умът е способен да дешифрира дори най-запелтечените кодове, а да не говорим, че е стратег.

Слабости:
Самите и способности са най-голямата слабост на Глори. Самият дневник може да я убие. Трябва само да го унищожите и тя ще бъде унищожена заедно с него.
Отделно от това златото и среброто също са слабост. Солта. И като за край любовта. Влюби ли се това ще е най-голямата и слабост, защото бавно ще започне да губи сили и накрая е възможно да се побърка до там, че да се самоубие.

Оръжия:
Скили – това е нещо с което се пишат руни по ръцете. Доста наранява и остава следи, но пък може да донесе доста сила. Представлява пръчка с мастило в нея.
Серафимска кама – това представлява пак пръчка, но при извикването на три отделни думи, по една за трите ками се появява нещо като острие. Голяма е колко ръката ти от лакътя до дланта.
Сензор – устройство с което може да се проследи ако има някой демон наоколо. Не е ясно защо е в Глори.
Карти – това е нейния дневник. Има тесте в което само една карта е дневника. С него тя може да види какво всъщност ще стане. Освен това другите карти са различни същества. Така успява да призове демони.

Одобрена си.