GenTek Laboratory

Алекс влезе вътре в лабораторията.Там имаше дузина човека облечени в неговата униформа и всеки работеше по нещо.Имаше такива които дори поставяха електрони сензори върху съмнителни сини варели с червени раета в горния и долния край.Алекс след като влезе се поогледа и се доближи до една "клетка" където там имаше дузина затворени зомбита.Той ги подмина,а след това застана пред нещо като изолатор с доста масивна врата и стени,но всъщност не беше никак голямо.Отстрани на този "изолатор" или по - точно контейнер имаше същото устройство като при вратата от която се влизаше тук.Той си постави ръка,а след това вратичката започна бавно да се отваря нагоре.Чуха се нещо като ревове на лъв огласяйки доста голяма част дори и от парка.От там излезе Hunter.Това беше в доста по - напреднал стадий в мутацията си от колкото мутиралите в онази клетка.Всъщност това същество беше доста силно и доста трудно за убиване.Също така не беше едно и от най - бавните,а ноктите му ... бяха по - здрави и смъртоносни и от на мечка гризли. Алекс се отдръпна назад за да може да излезе свободно от контейнера,а колкото до Вампирчето се чу Access Rejected и устройството светна в червено и нищо повече.След около 1 минута се чу аларма огласяща целият квартал.Това беше моментът в който Алекс беше пуснал Хънтъра на свобода.

Не след дълго вратата се отвори и няколко човека излязоха от там с викове дори единият нямаше ръка. Личеше си по дрехата му,че тя е или разкъсана от нещо голямо или едва ли не отхапана от нещо. Алекс остави съществото на мира да си вилнее из лабораторията,а след това той се качи на 2-рия етаж и влезе в една стая като преди това също трябваше да мине през датчика за разпознаване,но този път сканира и ретината му.След като я сканира се чу глас "Welcome back Dr.Silvester" След това стоманената врата се отвори.Зад едно бюро седеше жена облече на в бяла престила пишейки нещо на комютъра.След като Алекс се доближи до нея отново прие истенската си форма и реши да проведат един лек разговор относно това какво мисли да прави.Явно това беше без успех защото тя си знаеше своето. Алекс я хвана за гушата,а след това скочи през прозореца заедно с нея държейки я като парцал.Вирусът му даваше нещо като голяма сила и заради това не беше проблем да я държи с една ръка за гушата без проблем. След като се приземи на земята той я погледна,а след това я доближи до себе си появиха се пипала около тях,а след това пипалата обгърнаха него и лекарката,а след няколко секунди пипалата се прибраха обратно,но в лекарката,а Алекс го нямаше.

"Лекарката" така де всъщност Алекс започна да върви бавно напред най - спокойно. Определено си личеше,че това не е лекарката. Алекс не след дълго с един скок скочи на покрива на една от сгради,а след това приклекна леко и скочи отново политайки на някъде.Няколко секунди след това той отново се превърна отново в Алекс. От ръцете и краката му излизаше нещо като червена енергия когато той летеше или пък скачаше.Беше странно и се забелязваше от далече.Не след дълго Алекс се приземи някъде и изчезна от лицето на земята.Всъщност се беше превърнал в най - нормален обикновен човек и се сля с тълпата тръгвайки на някъде.

Хелър беше попаднал на студена следа, но се доближаваше до Мърсър. Приемайки формата на Blackwatch служител, той влезе в лабораторията. Да, наложи му се да консумира няколко 'невинни' учени, но си струваше, за да намери Алекс. Явно Мърсър е бил пуснал на свобода Хънтър при последното си посещение.
- Хънтър? Тея изроди не бяха ли 'заменени' от по-добрата си версия? Явно тук все още ги пазят за изследвания.. - той седна на един от компютрите и започна да търси информация. Класифицирано, класифицирано, строго секретно. Нищо за Алекс. Поне нищо достижимо със сегашното му тяло. Хелър знаеше кой управляваше тук, все пак имаше спомените на жертвите си, за това реши да си поиграе. Имаше прекалено много камери и пазачи, главният разследващ явно беше важна личност. Доктор... нямаше значение. Хелър не можеше да си спомни името му, но това нямаше значение, защото той просто искаше тялото му. Той просто започна небрежно да ходи около него, докато разследващият не се озова на място, където Хелър можеше да направи лесно и незабележимо убийство. Двама влезнаха в сенките, само един излезна. Хелър отново се върна на компютъра. Явно те все пак следяха Мърсър? Знаеха точно къде е. Изглежда Хелър не беше толкова голяма опасност за тях, защото нямаше много информация за него. Или може би просто той знаеше как да се прикрива по-добре? Нямаше значение. Хелър разбра къде да търси Алекс и нищо нямаше да го спре.

...

Изведнъж главният разследващ се засили и скочи през прозореца. Какво стана? Да не би да полудя? Момент. Той просто излетя. Той лети! За Бога, това не е той! Това е Хелър! Как беше влезнал?..
Джеймс остави лабораторията в паника, готов за отмъщение.