Алеята с фонтаните

Алекс беше дошъл под тук и седеше на една пейка премислейки следващият си план.Все още имаше малка част от фактите за миналото си които той не помнеше.Алекс в момента просто си седеше на пейката в обичайният си вид и гледаше към фонтаните.От миналото си помни сестра си Дана Мърсър и домът си. Останалото му беше в лека мъгла,но имаше и от части спомени за предишният си живот и няколко дни преди "инцидента" който той нарочно предизвика точно преди да бъде хванат.Не след дълго телефона на Алекс звънна. Той си бръкна в вътрешният джоб на коженото яке,а след това го извади и натисна зеленото копче за да вдигне.
-Казвай. Какво имаш за мен? - От другата страна на слушалката беше една доста красива жена която работи съвместно с Алекс на има Сабрина Галоуей. Явно тя имаше нещо за него щом му звънеше.
-Това е доста интересно Сабрина. Провери и се обиди,че е така.След като си готова аз ще те намеря и ще говорим очи в очи,това не е разговор за телефон.
Той отдръпна телефона от ухото си,а след това затвори на Сабрина и отново го прибра в вътрешният джоб на коженото си яке започвайки да мисли над казаното от нея току що.Тя беше открила,че има нов човек в града който може би ще му бъде полезен за неговите цели,но дали беше така не се знаеше.

Алекс поразмишляваше още малко. След това той си вдигна главата и видя странното момиче което се разхождаше точно като малко дете по ръба на фонтана. Алекс не след дълго стана и започна да се разхожда бавно и някак си с доста "хладна" походка. От време на време се сблъскваше с някой от навалицата или по - точно само раменете. В момента той чакаше обаждането си или някой да го потърси тук.Той доста често идваше тук за да релаксира. Все пак вируса не беше от най - стабилните неща в неговото тяло и понякога му източваше силичките почти докрай,но този път не беше един от тях,но все пак нямаше да е лошо малко спокойствие.Все пак си е на половина човек.

Алекс Мърсър се спря,а след това се огледа.Той усети нещо странно тук.Не всички бяха хора. Беше доста странно. Определено това същество беше по - силно от хората и то няколкократно. Не след дълго той продължи да си върви. След като се блъсна в още един човек той го докосна,а след това продължи да си върви,а след след дълго човека падна на колене и започна да кашля кръв.Той го беше заразил с вирусът и не след дълго щеше да мутира и да се превърне в зомби.Това беше въпрос на време или по - точно около 20 секунди. Алекс реши да тества съществото за да разбере какво точно е то и дали ще нападни зомбито,дали е приятелско настроено към хората или не и още подобни глупости.

Алекс се спря малко преди всичко това да се случи,а след това се обърна назад за да види какво точно ще се случи.Тълпата минаваше покрай него без много много да им пука за зомбито.От толкова много филми и игри явно хората вече не се страхуваха толкова много от такива създания като това. Е съвсем скоро можеше да настъпи и зомби апокалипсис нищо не се знаеше. Алекс това го замислеше и нямаше да е много трудно да стане реалност,но за сега изчакваше да се случи нещо по - интересно или някой да му се изпречи на пътя.Той обичаше предизвикателството. Колкото до зомбито и вампира той си пусна Prototype Vision-а,а след това започна внимателно да я следи какво точно ще направи тя. Не направи това което той очакваше,но зомбито беше неотрализирано доста бързо от нейна страна. Трябваше да признае,че е бързичка особено когато изглежда като най - нормален човек на пръв поглед.Не,че той изглеждаше по - различно,но някак си тъмната аура около него се набиваше повече на очи от колкото тя. Някак си видът му не беше от най - нормалните.

След като тя започна да го гледа Алекс се обърна отново напред и продължи да върви бавно с хладна походка сякаш чакаше някой да го нападне едва ли не от всяка страна,но едва ли това щеше да се случи,а и да се случи нямаше да е никакъв проблем за него.Той беше наясно,че полицията в този момент го издирва.Снимката му беше разлепена из целият град.Стълбове,стени,врати,пейки. Навсякъде,явно той беше потенциално опасен за хората на това място и като цяло за полицията.Явно вече са се сблъсквали с него и знаят на какво е способен.Той не разбираше само едно нещо.Защо след като те са пращали доста голяма армия към него и никой не бе се върнал жив и то на няколко пъти защо все още се опитват да го заловят.Е както се казва от опит глава не боли,но така те губеха доста опитни хора. Поради липсата на добри войници те направиха други мутанти или по - точно хора в костюми които притежават супер сила,но уви и те не помагат особено срещу Алекс.

Алекс определено усещаше нейното присъствие не много далече от себе си. Той вървеше все пак бавно.Не след дълго реши да ускори леко крачката си и така и направи. Той се забърза да разбере дали го следи или просто така си върви. От време на време той се скриваше между тълпата хора между която бяха те. Алекс зави наляво,а след това застана на бурдюра и изчака светофара да светне зелено и тогава пресече в пешеходното платно и се озова на отсрещната улица която граничеше с парка.Там имаше някакви магазинчета и сгради.Нищо интересно като цяло.Една сграда се извисяваше обаче зад тях. Приличаше на завод. Завод,но завод за какво ? Е Алекс явно знаеше. Той сви в една тъмна уличка и продължи да върви на някъде бавно.