Плажната ивица

Химари усети,че той се е стегнал и спря да го щипе.
-Е ще я видим тази работа.. и все пак и да се опиташ да се съпротивляваш.. файда.. ще бъдеш само мой.
Каза момичето и го целуна.

На това стоене на слънце Химари беше яко изгоряла. Рамената й бяха в окаяно състояние
-Ауч.. боли.. уффф.. виждаш ли какво става като не искаш да ме намажеш..
Каза тя сърдито и си опипа изгорелите рамена.

Момичето стана и отиде до чантата. Извади олиото и въпреки,че вече беше малко късно си намаза раменете. След това и всяка една останала част от тялото си.
-Временна защита..
Каза тя и седна отново до Кагура.

Химари легна до него и също се отпусна.. като с едната си ръка го гушна. Толкова й беше хубаво, та от кеф започна да мърка.

Химари си мислеше как така Кагура още е при нея. Нали уж я беше отвлякъл заради някакви експерименти и по всяко време можеше просто да стане и да си тръгне и никога повече да не го види. Но той седеше при нея и тя се чувстваше наистина щастлива. Притисна се към него и каза тихо
-Радвам се,че си до мен
След което продължи да мърка сладко,сладко.

На Химари щеше да й се пръсне сърчицето от кеф. Тя много се зарадва и просто остана сгушена в Кагура. Не искаше да се отделя от него.. беше й наистина много приятно с него.

-Хей хайде да тръгваме на някъде,че вече се изпържих.
Каза Химари и стана, като изтупа пясъка от тялото си.

-Нека идем до нас да се оправим и после ще решим къде да идем.
Каза Химари като прибра олиото и кърпата в чантата си.