Disneyland

Черното зайче подскачайки и плезейки се на всичко и всеки се домъкна до Disneyland. Не заради друго, ми искаше да види Мики Маус или Гуфи. Нали не да го крадат и да го отвличат в чувал. А пък Мики да му е опрял пистолет и да носи слънчево очила. Creeepyyyyy.

Ето, че и още някой се задаваше към Дислиленд. Средновисок младеж, който въпреки жегата и напичащото слънце беше облечен с дълго сако и носеше шапка на главата си. На всичкото отгоре мъкнеше и някакъв станен голям жезъл.
- Is this the real life? Is this just fantasy? Caught in a landslide No escape from reality.. - тананикаше си белокоското, оглеждайки големия замък пред себе си и от време на време се поклащаше с такт с музиката.
- Open your eyes Look up to the skies and see. I'm just a poor boy, I need no sympathy .. Because I'm easy come, easy go.. A little high, little low. Anyway the wind blows, doesn't really matter to me, to me..

След разочарованието на Заека той реши да тръгне да си търси някой, забавен. Заека ходеше прегърбен с черни ленти над него, се едно беше депресиран. Но всъщност просто беше отегчен. Заека ходеше и ходеше и накрая се блъсна в Дюпре. Отскочи назад и падна на главата си както в анимациите. И разбира се, се чуха и малко странни звуци след падането му. Той погледна Дюпре с кривите си очи и просто реши да го гледа. А езика му се виждаше изплезен напред и прехапан от зъбите му.

Тъкмо беше стигнал до частта с " Gallileo, Gallileo, Galileo Figaro - magnifico" когато Дюпре също беше съборен на земята от нещото, натресло се в него, като на всичкото отгоре при падането се халоса и с жезъла по главата. С много охкане белокоското се изправи, държейки се за кръста, защото май се беше сецнал. Но пък щом видя заека очичките му зветнаха.
- Зайййййчееее! - извика той и кой знае колко беше подплашил животинката, особено като се накани всеки момент да скочи отгоре й.

Заека го изгледа и наклони глава ненормално настрани. Едва ли не беше с главата надолу, но тялото му беше нормално. Странна работа.
Когато то видя че ще скочи върху него. Просто направи една крачка настрани и странния човек падна на земята, а заека стъпи върху него и се направи че е победил някой великан. тоест почна да показва мускули и да се смее идиотски.

След второто си забиване в земята Дюпре се размрънка още повече.
- Ауч! Ух! Ай! Олеле! - чуваше се изпод крака на заека, докато накрая животинчето не усети как крачето му е хванато от ръката на белокоското и накрая Ушатко беше преметнат и също повален от земята.
Дюпре пък се изправи и поизтупа палтото си.

Щом му хвана крака заека го погледна и се ухили злобно и гальовно. Ах какво прекрасно същество. Кракът му мигновено се изплъзна, защото стана по тънък и от игла. Все пак е рисувано същество. А и това забавно малко зайче беше чиста карикатура, чието залавяне беше невъзможно.
С подскоци то се отдалечи на три крачки от Дюпре и в ръцете му се появиха лист и хартия. / да не повярва човек това го може. Боксови ръкавици, чукове и такива се се появяваха покрай него :Д/
То започна да рисува и накрая показа рисунката си. Беше уж замъка, ама по скоро приличаше на розово петно, а пред него Дюпре. Или май беше червено петно, който вади от шапката си, която мязаше на чаша, заека. А него си беше нарисувал като нещо подобно на локва.

Тези драсканици бяха по-зле и от на Рукия рисунките. Петно пред по-голямо петно, вадещо друго петно от трето петно. Около минутка Дюпре стоеше ококорен, та да се чуди човек как така още не са му паднали очите, но после май се усети. Свали шапката от главата си и я подаде малко по-напред, показвайки я на Зайо. Доста интересен Зайо по между другото.
- Нещо за това ли ?

Заека почна да кима и погледна шапката. То се приближи и сложи едната си ръка на шапката, след което направи едно огромна крачка, че да влезе с единия крак в шапката. След това и с другия и така застана че само ръцете му и главата да са отвън. Зайо се ухили злобно и почна да се киска вътре в шапката.

- Май се уредих с нов заек. - каза си доволно Дюпре и реши да си продължи разходката из Дисниленд.
Все още си носеше шапката в едната ръка в все Зайо в нея. Добре, че поне това нещо не тежеше. И понеже си нямаше друга работа го гепи за едното ухо и все даго дърпа леко.

Зайче Байче се клатеше нагоре надолу заедно с крачките на Дюпре и се подхилваше. А децата в Дисни кошмара ги гледаха и се плашеха от Зайо. Как можеше такова нещо. Той беше толкова красив, сладък и гальовен.
Щом го хвана Дюпре той започна да му дърпа пък ръката към шапката. Нямаше да се даде толкова лесно я.

Но и Дюпре не се даваше. Започна да дърпа по-силно навън. Не, че искаше да извади заека (току виж после се наложило да го носи на ръце без шапката), но пък си беше и до някаква степен инат. Накрая спря за малко колкото да каже:
- Знаеш, че няма смисъл да ме дърпаш, нали? Дори и да ме забуташ вътре пак ще си изляза.

Зайо Байо кимаше като ненормален и се смееше. Се едно викаше "Знам уааа, ама какво да правя като не щеш да си играеш на гоненица с мен." / Представи си Калоян как го казва Д:/
Зайо просто се кротна и го пусна.

Вече спокоен, че няма случайно да бъде замъкнат насила в хубавата си шапчица, Дюпре можеше да си отдъхне. И понеже Зайо го беше послушал, го погали лекичко по главата между двете ушета все едно е кученце и току що е изпълнил поредната команда. И това придружено с думите:
- Браво! Добър Зайо.

Заека леко се намръщи и го погледна кръвнишки ама че стопанин. Да го мисли за куче.
Той си скръсти ръцете пред гърдите. Така де бронята и се намръщи. Да го тупа, че е направил нещо хубаво. Ама че простотия.

- Добре де, сега какво?! - възмути се Дюпре.
Не стига, че му се радваше и го хвалеше за дето е направил нещо както трябва, пък сега заекът да му се цупи за това. Забавно.
- Какво? Бисквитка ли искаш? Или пък кокалче ?
Май забрави да спомене морков.