Кристълхел

Много и най-различни лампички започнаха да светят от корпуса на устройството. Погледнах индикациите и оставих устройството настрана. Поне знаех, че работи правилно. Това беше добро начало.
- Разбирам, дали сте запознати с термина "трансфигурация". Това е процес на преобразяване в духовен и физически смисъл.

Трябваше да разбера основните подробности преди да представя своето заключение. Нямаше да го тормозя много с въпроси. Трябваха ми само няколко отговора, другото беше въпрос на задълбочен анализ.

Пагледнах книгата после посочих външния кръг с астралните символи Звезда, Луна и Слънце.
– Трансфигурацията е термин, популяризиран от книгите за Хари Потър. В действителност става дума за Астрална магия. Астралната магия е космическа мощ, притежавана от боговете, и която хората бърникат, без много много да се интересуват, дали е тяхна работа или не. Трите вида астрална магия или Магия На Светлината, са Слънчева, Лунна и Звездна. Лунната магия е магията на промяната, чийто символи произлизат от месечното неразположение на момичетата. И е магията Полиморфност... което е трансфигурацията.

Въведоха се нови термини за стандартните досега. Вероятно това същество разполагаше с информация, която е същата по структура, но с различни имена. Очевидно комуникацията ни нямаше как да бъде съвсем еднозначна. Това беше още по-интересно. Моментът беше идеален за разговор, Иридиъс не изглеждаше притеснен или изплашен от мен. Рядко се срещаше такава възможност. Щях да бъда най-малкото глупав, ако не се възползвах от неговото знание.
- Кажете, за какво живеете? - целта винаги ми се струваше толкова интересна.

След като ми писна да се взирам в картите си просто станах и хванах чадъра си. Изправих се с известна болка в коленете и петите. Хванах си чантата и я преметнах през рамо. Излязох от стаята и минах покрай коридора. После през огромната зала и казах чао на Лео и да се грижи за Иридиъс и Елиезер.
Когато излязох усетих лека болка в очите, заради слънцето, но все пак не ми пречеше. И тръгнах по пътя за другия град.

Погледнах го идиотски и се навъсих:
- Как за какво живеем, философ? Това да не ти е Смисъла на Живота? Някой няма причина да живее. Сам я избира. защо кучето живее - защото си има стопанин?
Поклатих глава и ядосано изсумтях.
- Това е екзистенциален въпрос. Не засяга магията. Нея просто я има. Можеш да питаш физиците какво е енергията, те обичат да си пъхат носа в каквото не им е работа.
Под лявото ми око излезе нервен тик. Защо всеки се мисли за шибания Аристотел? Вместо да седи и да ме пита глупости - да беше отишъл да си търси смисъла на живота.

-Разум!- възкликнах изненадано. - Има разум във Вас! Очевидно разбирате и можете да разграничавате мисълта.

Бях сигурен, че си имам работа с нещо сериозно. Съществото дори имаше и някакви човекоподобни чувства, което действително беше знак на еволюция. Подобни същества бях срещал и преди, не бяха по умни от едногодишно куче. Опасни, но все пак глупави. Този не беше от техния вид. Бях сигурен, че си имам работа с интелигентно същество.
Колко интересно!

- Какво ви вълнува тогава? -продължих с досадните въпроси .

Вдигнах рамене и започнах да оглеждам записките му.
– Ами... за всеки е различно. Предимно водим нормално съществуване в хармония със способностите си и Всеобщите закони за Баланс във Вселената... Всяка жаба си знае гьола.
Разперих глупаво ръце и се замислих, какво ли толкова интересно може да има в това да изследваш създания от магическа порода. Може би просто неизвестното беше интересно за хората като цяло.
- Ами ти? Какъв с е смисъла да изследваш магическия свят? Какво толкова интересно намираш в това?
Поклатих глава и бръкнах във вътрешния си джоб.
- Ей, може да си говорим с дни така. Аз обаче имам намерение да намеря Глори. Ако ти трябват знания за демоните, тя е твоя човек.
Извадих сивкав свитък и го разтворих:
– ИИии, тръгваме!
След което просто се прикачих към съществото на Глори и се прехвърлих при нея от раз.

Беше трудно да му отговоря сега. Академичните ми интереси в тази област бяха дълбоко заложени в мен още от ранна възраст. Трябваше да му разказвам историята на моя собствен кратък и същевременно скромен живот. Нямахме време за това, а и очевидно Иридиъс бързаше.
-Ще говорим пак. - помахах му за довиждане.

Изчаках Иридиъс да изчезне и се впуснах в писане и преписване на бележки. Имах толкова много работа, че направо не знаех откъде да започна.