Градът от кости

Град от кости? Интересно нали? Но както бихте си помислили щом чуете Град от кости? Че е направен само от кости. Правилно. Но Бойците са дали своите тела и така те са били кремирани. С пепелта са направени къщите в този град, улиците, дори и стълбите. Внимавайте къде ходите, защото помнете, тук всичко е свято.

Дред се изправи и въздъхна. Пътуването беше дълго и изтощително. Можеше да се очаква да стане и по-гадно ако не си внимателен. Особено ако са те скъсали от влачене нагоре надолу.
Момчето седна. Никой не пътува 5 години от живота си като откачен за нищо. Но той получи само болки в краката, главата и гърдите. Протегна се и пое надолу към града решително и спокойно, сякаш имаше нещо важно за правене. Не че нямаше, но все пак...
Институтът Найтсайт не възправи като катедрала от кости, каквато беше някога. За разлика от много други постройки наоколо, неговите кости бяха особено бели, сякаш полирани.
Дред потропа тихо по вратата и наведе глава. Твърде много неща му се бяха случили тук, за да понесе отново погледа на човек, застанал в това здание. И все пак му отвориха.
Портиерът и пазач на входа го пусна, без да задава въпроси. беше нов, както и всички останали, оцелели от първото му пребиваване. Дред го подмина спокойно и погледна часовника си. Беше дошъл половин час по-рано от предвиденото. За това реши да изчака и седна на пейката в двора, където множество други студенти, в обичайните сиво-черни униформи се размотаваха наоколо, по пътя си към следващите лекции по некркомантия или алхимия.

Както винаги Глори стана като по часовник. Тя извади картата си и започна да я гледа.
07:30 - Събудих се. Слънцето блестеше. Две от фигурите навън извикаха. Бяха две момчета с руси коси, зле боядисани и се виждаха кафявите им корени.
Глори разбира се погледна и точно това имаше. Тя въздъхна и прибра картата. Сега нямаше нужда от нея.
Тъй като беше заточена да живее в най-високата кула на Института и нямаше право да излиза от там тя реши да прави точно каквото пишеше в картата. А именно да се изкъпе, да се преоблече и да седне да чете поредната книга, чийто край знаеше, но нямаше как.
Изведнъж картата просто се размести на нощното шкафче и тя я погледна. Видя че там пишеше как вижда през прозореца ново лице. Някой, който е имал връзка с това място. Беше странно. Тук не идваха такива. Поне не и така облечени. Глори хвана един от столовете и седна на перваза на прозореца. Облечена с черна готик рокличка с високите ботуши и лилавите чорапи до средата на бедрата ти и със спусната коса тя просто стоеше и го гледаше. Знаеше, че той надали ще вдигне глава нагоре, но поне имаше една единствена цел сега. Да го следи и да запише какво точно ще направи.

Дред размишляваше. след като говори с директора, трябвашее да покаже всички удостоверения и да говори сдържано но не тихо, за да не би да стане сакатлък. Въздъхна отново и вдигна очи за да погледна небето, Имаше неприятното чувство, че някой е стиснал сърцето му в юмрук и го стиска немилостиво при това.
Небето изглеждаше толкова спокойно и ведро, сякаш нищо не се беше случило. Той задиша дълбоко и започна да си представя различни картини за да се успокои. Подсмихна се по своя си, малко злобен начин. Примигна и с периферното си зрение долови че някой от горе го е зяпнал доста настоятелно.
Неволно заби поглед не в кой да е, а в едно момиче с много красиво, но някак притеснително сериозно изражение. Като някой, който обича да пише дълго и сега гледа някаква интересна буболечка. Дред отвърна на погледа ѝ челно, без да мига.

08:02 - Странната фигура погледна нагоре. Той ме видя и сега е време да се скрия. Но скилито ли да използвам, за да скрия кулата от погледа му или просто да се успокоя, защото никой нормален не идваше горе.
Глори гледаше към картата си, после към момчето. Не вярваше да го види пак. Все пак пред вратата имаше надпис "Стой далеч ако ти е мил живота" и няколко листа закачени на вратата които гласяха "Опасно животно", "Демон", "Ада ще се разтвори". Кой изобщо ги беше измислил тия щуротии.
А и за да влезе човек трябваше да вземе ключа от директора, а той го носеше винаги до сърцето си. Тогава чу шум. Идваха, за да и донесат нещо от сорта на вода. Тя веднага се махна от прозореца и отиде до вратата. Кротко гледаше към директора, който носеше на един златен поднос кана и чаша. Чиния с бисквитки и разбира се чайник с най-омразния и чай "Ърл Грей". Боже как мразеше бергамонта в този чай.

Със съвършено спокойствие, Дред премина. Стражата от личната охрана на главния Архиканцлер на Института го придружи. Дред се представи и започнаха интервюто. Постара се през думите му да не проличи заклинанието, с което започна да омайва работодателя си. Скоро до толкова се усъвършенства, че горкия Архиканцлер вече беше напълно ошашавен и само кимаше и казваше само Ъхъ, Мхм и Да, разбира се...
Дред кимна и у подаде нужното. Стражите бяха наоколо и ги гледаха зорко. Вещерът не отделяше очи от Архиканцлера и се надяваше скоро да настъпи моментът... Директорът прегледа на бързо документите и скоро беше в настроение. Започна да говори за множеството отговрности и особено за безопасността на учениците, когато опре работата до черна магия или полиморфни заклинания и резултатът от работата.
После се отплесна към тайни, които се пазели през последните години. спомена само 5 а в действителност можеше да е и от по-одавна. За да е сигурен,ч е положението е точно както Дред предполагаше, той "предложи"/ заповяда на Канцлера да го заведе там. Искаше да види тази толкова особена... тайна. За негово учудване той, Архиканцлера и няколко якички пазачи в униформи, се насочиха към стълбището на Главната кула на Аститута. Дълбоко озадачен, Дред се катереше нагоре по безкрайните сякаш извити стъпала. Имаше чувството,ч е става дума за странното момиче, което беше мярнал от двора.

Както винаги в точно определен час Глори просто стоеше и пиеше проклетия чай докато четеше някоя книга. Сега беше хванала някаква манга за момичетата и леко се подсмихваше. Харесваше такива книги, но библиотеката беше твърде малка за нейния вкус. Да Глори харесваше огромни места, все пак не е от някой намерен на улицата баща.
Тя се обърна рязко когато чу катинара на вратата да се отключва и леко вдигна рамене, но после продължи да чете. Просто беше стигнала до интересна сцена, когато се откри че някакво русокосо момче се оказало брат на момичето, в което се е влюбил. Определено интересно за нея.
-Акума имаш гости. - извика злъчно директора и единия от стражите отиде при нея за да и сложи онези гадни сребърни вериги около ръцете, за да са сигурни, че няма да направи някоя глупост.
-Както винаги сте много мил директоре, но не искам да виждам никой. Моля направете поредното си заклинание за изсмукване на енергията и ме оставете намира. Не искам да вижда...
И тя си глътна граматиката когато видя, че новото момче влиза след втория страж. Това беше странно. В картите и не пишеше, че ще се появи в кулата.
-Какво прави той тук? - попита тя директора. Но гледаше право към него.

Дреед със съвършено спокойствие погледна обстановката. Помнеше мястото като обсерватория. Но изглежда след последното му пребиваване бяха допълнили с още няколко етажа и бяха стеснили кулат нагоре, докато не придоби вида на стая от общежитие. Помещението беше добре обзаведено, но някак не можеше да се нарече точно... уютно. Вместо да се стяга, дред пристъпи бавно но непредпазливо. Внушителната му аура изпълни стаята, като сянка, одължена от трепването на свещ.
– Той трябва... - започна директорът, – Той трябва да знае за теб.
Вещерът премести погледът си към директора и с леко кадифен глас попита:
– Защо е... - после размисли.
Махна с ръка и помоли директора да излезе заедно с хората си,. Онзи се задърпа, но каза на Дред, че ако тя не го размаже по стената, ще го наеме на момента.
С усилие, той успя да се отърве от досадниците и затвори вратат плътно. Обърна се назад. Усмихна се спокойно и протегна ръка към нея.
– Здравей... аз съм Иридидъс... Но ми викай Дред.

Глори го погледна скиптично. За пръв път пускаха външен човек. Дори преподавателите не идваха тук. Това беше твърде странно. А и защо имаше гадното чувство, че тоя е по-зле и от нея.
Тя седна на леглото си и хвана пак мангата без да си подава ръцете, нали бяха в окови, а среброто и беше слабост и караше ръцете и да кървят. Да не го цапа.
-Глори .... Грей. - след което погледна към чая и се намръщи. Не го харесваше и никога нямаше да го харесва, но директора казваше, че той отговаря идеално на характера и. Натрапчив и ясно изразен аромат и вкус. Гадост.
-И не като онзи боклук в чайника.
Тя разлисти няколко страници и продължи да чете.
-Как така те пуснаха тук? И не те ли е страх, че може да ти се случи нещо? Например сукуб да те накара да забравиш за външния свят или пък някой Бездушен да ти изяде мозъка.
Беше гадна но с основание. Не харесваше хората, който я караха да чувства студени тръпки по гърба си.

Дред вдигна вежди и примигна учудено. После се доближи до масичката и вдигна капака на чайника. Изискано ухание го лъхна. Поотдръпна се и изпуфтя.
- Аха... Ърл Грей... Доста стар. И добра концентриран. не знам кой го е слагал ама е сипвал с лопата.
Той все така спокойно се приближи до нея и се втренчи в нея. Сребърни окови... и обръщението Акума, източна дума за демон. Преценяващо той се втренчи в нея. После кимна.
- Аха... Глори. Разбирам. - спокойно седна на другия край налеглото и се подсмихна. Сукубите бяха добра идея, но на него не му минаваха такива.
– Е... аз ще преподавам Самозащита. От мен се налага да зная всички тези малки тайни в училището. Например една от тях си ти. Нещо против да ти махна тези... украшения?

-Моля. - само каза тихичко тя и подаде ръцете си. Оковите си бяха едно от процедурите тук. Главно защото си мислеха, че яде хора. Но не беше така. Глори предпочиташе да не се храни с нищо пред това да вкуси човешко месо.
-Ако успееш да ги махнеш ще се представя както е подобава.
След тези думи и просто остана на място без изобщо да помръдва.

Магьосникът погледна вратата, после бавно вдигна ръка. Докосна студения метал и се чу меко изщракване. Среброто не се поддаваше на магия... но беше меко. Дред изтегли щифта на пантите и разполовените гривни паднаха безшумно на покривката на леглото.
дред се подсмихна. Момичето беше видимо доволно от свободата си. Но се наложи и да се напрегне. Не искаше да се окаже че го примамва за да избяга. Но определено след седене със сребърни гривни на китките толкова време, едва ли щеше да представлява такава заплаха.
– Е... имаме добро начало. Сега ми кажи, коя си и какво си направила за да си тук, ако обичаш

-С удоволствие. - Глори стана и хвана китките си, леко ги размачка и изскимтя. Не беше особено приятно това, което бяха направили с нея, но какво да се прави.
-Казвам се Глори Грей. Наследницата на трона на демоните.
След което отиде и хвана чайника. Метна го пред прозореца и очите и светнаха когато видя безпорядъка долу. Всъщност интересното беше, че точно наследниците или децата на Великия Лорд се радваха на насилието, разрухата и можеха да се привържат само към хора, който да разрушили поне един град. Ходи ги разбери.
-Иначе тук теглят магия от мен, за да я дават на учениците и да ги подсилват. След някакъв инцидент с ученик, който призовал демон искат да се подсигурят.
И изведнъж тя се самопрегърна и започна да се клати наляво надясно.
-Бих дала всичко, за да съм близо до този човек. Такова зло, такава разруха. Ах това кара сърцето ми да подскача.

Дред бавно вдигна вежда, докато тя не се качи на темето му. после се прокашля и съсредоточи. Направи му впечатление, че тя не се опита да избяга. Кимна спокойно и сдържано.
- Да, чувал съм за него. Доведено дете на семейство Дредмастър. Самите те са Натрезими, макар че никой не е виждал подобни вампири-демони през последните стотина години и се мисли,ч е са само легенда.
МАгът стана от леглото и пъхна ръце в джобовете си.
- Разрушението е заплатено. Този хаос е одавнашно минало и сега усещаш само ехото от подобна разруха. Представяш ли си каква е била мощта на експлозията, щом още го усещаш...
Дред се приближи и погледна надолу. Хора се суетяха около чайника, сякаш беше паднало яйце от феникс от небесата.

-Не мога да усетя нищо.
Изведнъж му каза тя и този път извади една от картите си. Тя погледна в нея и се усмихна. Нямаше нищо интересно в тях. Само случки, които не я вълнуваха.
-Единственото което мога да усетя е как тялото ми отслабва с всеки изминал ден. Ако си учителя по Самозащита готви се да те пратят за мой брат или сестра в близкото бъдеще.
Тя поглед към вратата и тя се отвори. Директора и носеше нещо в отвратителен цвят. Розов. Беше чадър. Той и го подаде и Глори само му се усмихна, но когато видя, че оковите са свалени само преглътна и извика стражите, а те пак ги сложиха.
-Наеми го. Ще ти свърши работа. - каза Глори на директора и погледна новите окови. Този път бяха златни. Златото и причиняваше дори повече болка, но какво да се прави.
-Щом казваш. Иридиъс моля сега да си вървиш. - каза директора на новия и тръгна към вратата. - оо демончето ми. Това е подаръка за рождения ти ден. Надявам се да ти хареса. Ще се видим след една година.

Дред се изненада от сериозното ѝ изражение, когато сама си призная края. Отвори уста за да каже нещо, после я затвори. Ако беше толкова силна, колкото долавяше дори без специално да следи, можеше да се обзаложи,ч е ще издържи още време. Но ако дойдеше краят за нея...
Вещерът усети промяната. Златото не можеше да причинява болка, то не беше обвързано с Култа на Магията както среброто. Но определено в нея се долавяше болката, като отзвук от миналото.
– Много добре, господин директор, ще преместя нещата си в жилището на учителя си и ще потърся класната си стая. В това време ви съветвам да прегледате покрива... мисля, че ще е добре да сложите сребърни плочи. Аз ще се погрижа...
Нямах намерение да слагам плочи от сребро... по-точно не от истинско сребро. Но трябваше да ми повярва, а и Глори също. Ако не знаеш, какво съм намислил... е толкова по-добре. Няма по-добър актьор от този, който вярва във версията си като на истината. Всички без демоничната принцеса излязоха.

Щом чу че ще поправят покрива Глори настръхна, тоя да не откачи. Това бяха над 300 метра. Дори с Ак-баба беше опасно, а какво оставаше за човек.
-Като ще поправяш неща ще ти дам още нещо за поправяне.
Тя се изправи и отиде до една от стените. Просто я удари с пръстче и тя се разби на парченца, ситни като звездния прах.
-Запоявай. Можеш да се правиш на майстор. Утре в 7:30 да си на лице.
Заповяда му тя и отиде до леглото си.
-А сега се разкарай преди да съм те изпепелила.
И наистина той видя как от кожата и започнаха да излизат малки искрички, които заплашваха за нещо с разрушителна мощ дори по-силна от тази на "удара" й.
Тя започна да сваля роклята си и да съска недоволно. След което легна в леглото си и затвори очи.

И така вече Дред беше на покрива и майстореше с чук и пирони. Среброто не можеше да се направлява с магия, за това се налагаше да действа по собствено осмотрение - като обикновен човек. Със спокойствие, граничещо с анемия, той видя бързо разпадащата се стена. Възползва се от това и се прехвърли пъргаво и глупаво уверено вътре. Не ѝ обърна внимание и продължи да си върши работата.
След около два часа беше готов и доволно погледна двамата мъже със себе си. Бяха от охраната и го следяха, според него - понеже привличаше излишно вниманието на ученичките и защото беше добре покрай Грей да са повече хора.
- Хайде, момчета, свободни сте. ей сега идвам и ще ви черпя по бира в града.
Двамата се ухилиха тайничко като малки деца. Смъкнаха се надолу по вълшебната стълба до покрива, издигната за ремонтни работи. Нека се поотдалечат. Спокойно извадих кесия от джоба си и погледнах вътре. После се обърнах към Глри.
- Събуди се, сънливке!

Първоначално Глори изобщо не му обърна внимание, просто отвори очи и се загледа някъде пред себе си в една точка, но после чу някакъв звук и от очите, кожата и буквално цялото тяло започнаха да излизат светкавици. То това си беше доста опасно и болезнено за Ириди де, не за нея. Тя си беше супер.
-Кой си ти, че да ме будиш. Боклук с боклук. Не стига че едвам издържах докато ми предписваш смъртната присъда с този покрив ми сега и от сън ме лишаваш.
Тя се изправи и след минути светкавиците спряха. Глори го погледна и се намръщи.
-Виждаш ли това - и тя му посочи нощничката с която беше облечена - тя е за спане. И сега ако нямаш нищо против моля остави моята височайша персона да се гушка в завивките.

Да будиш демон, когато е уморен, беше точно толкова безопасно, колкото да бъркаш с пръчка в окото на заспал дракон. И то много голям дракон. От онези дето спят върху купчини със злато.
Дред отстъпи малко назад и за всеки случай издигна мрачна бариера около себе си, като невидим пашкул.
– Ако се събудиш сега, ще мога да ти споделя някой тайни.
Обърнах се и взех от прозореца нещо ново и лъскаво.
- Това трябваше да са новите ти окови...
Вещерът ги размаха пред очите ѝ.
– Но сама усещаш разликата. Това не са златни, а пиринчени окови. Фалшиво злато. Няма да те нарани.
Приближих се бавно и ги протегнах:
– Хайде, дай да ги сменим. И ако те интересува, имам и една подобна тайна за тавана ти.

Да будиш демон, когато е уморен, беше точно толкова безопасно, колкото да бъркаш с пръчка в окото на заспал дракон

Да будиш демон,когато е уморен,беше точно толкова безопасно,колкото да бъркаш с пръст в вагината на девственица докато спи. хД

Глори го изгледа високомерно и изобщо нямаше намерение да му се доверява. Пък и какъв беше тоя, че да идва. Да и се бърка в личния живот и накрая да и помага. Това е твърде странно.
-Те не ме нараняват.
Отвърна тихо тя и побърза да сложи черните си ръкавици, все пак раните от прерязани вени и охлузвания си стояха, нищо че можеше да ги махне лесно.
-Пък и ти нямам доверие.

Дред се подсмихна малко на криво. не искаше да му вярва от раз. Щеше да я спечели на своя страна по един или друг начин.
- Ами ще ми повярваш ли ако ти кажа...
Той извади от джоба си малко шишенце от алуминий.
- Че това не са сребърни плочи по покрива, а просто...
Почука силно и шишето, сякаш за да подчертае думите си.
- Ламарина, с бронзант за печки, покрита. Елементарно.
Прибра шишенцето си и си седна на един от столовете.
- А с тази стена какво да правя? Искаш ли нова тераса за припичане на слънце?

-Не харесвам слънцето.
Измрънка Глори и леко го побутна по-далеч от нея. НЕ и харесваше хората да са близо до нея, особено някакви си нисши и мръсни създания. Нищо че магьосниците бяха с демонска кръв, това пак я караше да мисли, че са долни.
-Колкото до стената. Утре ще е напълно нова. Не е твоя грижа, а моя. Леки сънища и моля сложи катинара на излизане.

Магьосникът вдигна рамене и бавно остави новите окови на една от масите.
- Както кажеш...
Обърна се и излезе. На долу по стълбите започна да пресмята. Учениците показваха сериозни наченаци на проблеми... садизъм.
Премина нататък и притеснено потри ръце сериозно намръщил вежди. Трябваше да действа по-нататък по плана си. И да се надява ще че скоро това ще свърши положително на особено натрупване на...
Поклати глава. В място пълно с толкова магьосници дори да мислиш не беше безопасно. Заклинаният а за четене на мисли и други подобни бяха направо проблем с колосални проблеми за всеки, който замисля комплоти.