Градът от кости

First topic message reminder :

Град от кости? Интересно нали? Но както бихте си помислили щом чуете Град от кости? Че е направен само от кости. Правилно. Но Бойците са дали своите тела и така те са били кремирани. С пепелта са направени къщите в този град, улиците, дори и стълбите. Внимавайте къде ходите, защото помнете, тук всичко е свято.

-Ох най-накрая сама. - Протегна се Глори и започна да се разхожда из стаята и да мисли нещо за стената. Можеше ли да са толкова слаби тия неща. Най-накрая и хрумна. Тя извади една от картите си, на която имаше стена и изведнъж тази пред нея беше цяла, а тази на картата просто изчезна и картата стана на прах. Ако щеше го кажете и на пепел. Все тая.
-Уейланд излез вече.
-Какво има сега. Тъкмо си четях поредната манга.
-Ти и твоите манги. Кажи ми мога ли да му вярвам. Картите не показват нищо.
-На кой?
-На Иридиъс разбира се. Ти изобщо следиш ли мисълта ми. Нали си бог на времето и измеренията. Направи нещо, там някой трик и ми кажи.
-Не знам. Ще е по-забавно да гледам растежа ти.
-Идиот.
-Хайде хайде, Глори недей така. Виж ако искаш да го видиш ще направя така, че директора да те пусне за ден, два в училището.
-Можеш ли да го направиш.
-Да, разбира се че мога. Е хайде до после.
-До после Уейланд.
Глори сякаш си говореше сама, но нищо. ТЯ се зарадва на новината и започна да се преоблича и да хвърля дрехите, които не и харесваха.

Дред затръшна книгата и изгони двете момчета от стаята. Те се изнизаха със хихикане. Магът ги изпрати с леден поглед и насочи вниманието си след това към малкото лабораторно животинче. Изтерзаният плъх потрепери. Два от краката му бяха строшени жестоко и се наложи да премести доста неща по масата за да може да напише кръга и символите за да го излекува. Успя, но му костваше извести усилия.
Въздъхна. Когато той беше ученик го възпитаваха,че безсмислената жестокост и наклонността към насилие се третираше като липса на самоконтрол и едва ли не дефект. А тук те направо пращаха от злоба и извратеност. ПОклати глава вещерът и въздъхна . И по лошо щеше да става, ако не се размърдаше. Седна на стола си и скри лице в ръцете си

Директора най-накрая дойде и Глори буквално сияеше. За пръв път Уейланд да беше направил нещо за нея, което да имаше наистина известен символизъм в него. Тя разбира се си носеше и някаква странна кутийка с нея, кой знае за какво.
-Они, тук ли си. Защо ти е това? Както и да е. Давам ти да излезеш от стаята си и да се явиш на няколко часа с връстниците си. За всеки ден в който си извън клетката ще ми го заплашваш с литър кръв. Дано да ти харесва сделката.
Глори започна да клати енергично главата в знак на съгласие. След което профуча през стълбището и веднага в класната стая. И тогава видя плъха. Стори и се толкова мило, красиво и приятно че са му натрошили костите. Очите и блеснаха и около нея се появиха сърчица и звездички, като в аниметата. Ири сигурно не я усети, защото когато излекува плъха тя се намръщи.
-Да го беше убил. Можехме да си направим гривни от вътрешностите му. Да знаеш в демонския свят са много модерни в сегашно време. А обици от очите на животните, може и човешки са направо трепач.

Дред вдигна очи и я погледна. Главната причина да се завърне в училището стоеше до него и гледаше разнежено плъха ми. Станах и пъхнах животинчето в една от клетките зад себе си. .
- Аааа, ти си била... какво накара директора да те пусне?
Отупа ръце и седна на мястото си.
- Няма значение... изглежда това е добра възможност да си тръгнеш, знаеш ли?
Уморено потри мястото между очите си.
- Не ти харесва да си тук. Не искаш ли да си свободна? Какво те задържа?

Глори се усмихна разсеяно и отиде до прозореца на стаята. Тя го отвори и погледна навън.
-Лесно е на думи.
След което понечи да мине, но нещо веднага я върна вътре. Тя се подсмихна и въздъхна.
-Още работи. Защо мислиш че не съм избягала досега. Идват да ме видят само на рождения ми ден, никога не общувам с хората, дори мислят да зазидат и единственото, което ми помага да гледам какво се случва навън. Ако имах възможност бих избягала, но не мога. Твърде много руни има, а те са смъртоносни за демоните.

Наведе глава и поклатих глава.
- Прилича на заклинанието Огледален път. Колкото и да се стараеш, не можеш да преминеш нататък. Освен ако не го направиш ужасно бързо и скъсаш окръжността на магията.
Дред надраска на един лист кръг. После драсна рюзко през средата.
- Възможно е, но се налага да преминеш с огромна скорост. А ти си силна... но бавна.
Поклати глава и седна на мястото си.
- Което значи, че се налага да се включа и аз. Искаш ли да те измъкна от тук?

-Бав..на. - повтори думите му доста бавно и го погледна пак с искрици в очите. Тоя за какъв се мислеше. Силата идваше от потеклото и, но толкова време затворена в една стая, заедно с един бог и сумати карти я накараха да тренира ако някой ден излезе.
-Изчакай за...малко.
Тя отиде до стаята си и събра в една чантичка всичките си неща. Понеже чантата беше подарък за 5 и рожден ден от самия и баща беше омагьосана и побираше всичко вътре. Така че та си сложи всичките неща и после я преметна през рамо. Взе си и чадъра и слезе.
-И не съм бавна, просто се приобщавам към мястото. Но ти няма как да знаеш това.
И в следващия момент използва бързината си за да се измъкне.

Подсмихнха се... понякога е толкова лесно.
- Ооо, ужас. - започна да се вайка магьосникът.
Грабна си куфара и хукна да я преследва. Преградата не ми обърна внимание, а може би беше разрушена от преминаването на Глори.
Настигна я... или тя го изчака, не е ясно.
- Здрасти!
Той помаха глуповато и погледна назад към пределите на училището.
- Мислиш ли да се връщаш въобще?
Последният въпрос беше само за проверка. Довери се на проверката.

-Къде да се върна?
Процеди през зъби Глори и посочи училището.
-Там. Къде точно?
И изведнъж училището рухна из основите. Всички ученици се разбягаха, а Глори само се подсмихна по един много дразнещ и зловещ начин, дори зъбките и сякаш се наостриха, но след секунда пак стана сериозна. Тя потупа чадъра си и го погледна.
-Мисля да отида в Кристълхел. - тя му се усмихна - искам да видя панаира на демоните.

Дред погледна нататък. Колкото и да се мъчеше, не можеше да почувства дали някой вътре е наранен или умрял. изглежда тя се беше постарала да няма пострадали. Погледнах я на свой ред сериозно. демон, който не наранява? Това е ново.
- Е... ако не искаш да си самичка...
Приближи се внимателно и се усмихна притеснено.
- Не искам да съм лош познат. НО ако ми позволиш да се навъртам край теб... ще мога да ти разкажа защо поисках да те накарам да излезеш.

Глори го прекъсна като разтвори чадъра пред лицето му, това сигурно го е учудило, защото наистина млъкна. Явно тази безполезна вещ се оказа полезна. Кой да знае.
-Не е нужно да му казваш. И добре. Тъкмо ще те накарам да изпиеш някоя демонска отвара и да тичаш гол из града.
И последва дяволски смях. Това момиче беше странно.
-Пък и знам защо дойде. Не искаше да пият от кръвта ми, защото това ги прави безскрупулни. Но да ти кажа. Не искат и едно момиче да ударят. Разочарована съм. Толкова са...слаби.

Дред направи слаба физиономия, после поклати глава.
- Добре... радвам се,ч е не остана повече. На тези момчета не им работеше добре тази половина. Те не знаеха какво да правят. Както сама каза - не умееха да използват кръвожадността си както ... трябва.
Потри чело и продължи да нарежда, когато двамта поеха на страни по пътеките към следващия град.
- Когато орките подивели, се оказало, че един от техните вещери е подлъгал Вождовете от Съвета на Клановете на Ордата да пият от кръвта на демон, на име Манорот. В продължение на поколения, ордата е била смятана за най-кръвожадната и жестока смъртна армия под слънцето. Ако хората паднат до толкова... това не вещае нищо добро за расата ми. Така че какво ми остана...
Погледна я сериозно и кимна:
- Освен това си прекалено хубава за да те гледам окована в стая, където не мога да... но това сама си го нафантазираш.