Апартамента на Алекс

First topic message reminder :

Това беше едно малко скромно в което Алекс е живял преди да загуби паметта си.Все още помни това място,но идва много рядко тук.Току виж някой му бил устроил засада в апартамента или нещо подобно.Не,че нямаше да се справи с нея,но все пак не е кой знае колко приятно да ти разрушат апартамента.В момента Алекс не си беше в къща.Навярно ходеше в момента из улиците и сееше разруха,но дали беше така? Само той си знае.

-отново дискриминация! Аз сега какво да облека? Гола ли да седя?
Лайт се нацупи на дивана
-дано ти се разпаднах дрехите докато ходиш по улицата
Що за кълнене хД

-Всъщност това няма как да стане на практика.Това е все едно аз да се разпадна.Всъщност имам идея.Искаш ли тениска ?
Определено той се беше сетил за нещо,но въпросът беше дали тя искаше тениса или не хД

-да искам тениска!
Лайт се надигна рязко
-и побързай! Ще настина така !

Алекс се засмя,а след това каза:
-Не съм ти казал,че ще ти дам тениска просто те попитах дали искаш тениска.
След това той и се изплези и се засмя дебилно.
-Но все пак може да се измисли нещо макар,че така си по - добре.

-ако ми пуснеш печка ще седя така
Лайт се намръщи и легна на дивана
-защо не седнеш за възглавница хД Имаш удобни крака хД

-Да бе. Извинете ме принцесо Лайт. Печка иска,тениска иска,да легне върху мен иска. Това да не ти е Банка ДСК ?
Засмя се Алекс,а след това отиде до камина и драсна една клечка.Тя си беше зареда още когато беше зимно време преди да напусне това място.
-Ето ти печка. След няколко минути ще е супер тук.

-а къде ми е възглавницата?!
Лайт говореше за него хД като си беше наумила, че ще лежи на краката му, така щеше да е!
-ако знаеш колко си удобен хД сам ще искаш да си легнеш

-И така да е мисля,че това е не възможно. Пък и не можеш да ме накараш да седна на дивана докато ти си там. Нали ? Не можеш ?
Алекс се позамисли за това дали тя не може.Накара го да яде защо не и това. Едва ли щеше да е много трудно хД

-и какво ще седиш и ще наблюдаваш една полу-гола, замръзваща жена вместо да дойдеш и да я стоплиш
Сцените на Лайт бяха просто невероятни. Особено укорителния тон с който говореше. Можеше да бъде много убедителна
-що за мъж си ти

Алекс отиде до нея,а след това се наведе на нивото на очите и защото понеже беше легнала и се усмихна с думите:
-Мъж който не може да бъде провокиран толкова лесно колкото си мислиш ти мила Лайт. Може да не помня много,но помня женският характер. Тя правеше подобни номерца.
В стаята се усети как въздуха започна да се раздвижва и да става по - топло. Явно камината гореше доста стабилно.

-не мога да те накарам ако не искаш
Лайт се протегна и се прозя - обожаваше топлото
-предполагам, че ще трябва да се откажа
Тя леко сви крака си за да може кърпата съвсем леко да се смъкне и да покаже бедрото и. Все още опипваше почвата - на какви номера той беше слаб и на какви не беше

Алекс забеляза това което направи,но не реагира кой знае колко или поне не му пролича.
-Май ти се доспа? Ако искаш ще те оставя да спиш на спокойствие и ще изчезвам. М? Не се срамувай да кажеш.
Все още седеше клекнал срещу лицето на Лайт.

"Този номер не върви. Следващия"
-нима ще ме оставиш в тази самотна нощ сама? Ще ме натъжиш
Изглежда Лайт беше решила да намери слабото му място относно жените

-Да права си.Ще е скучно да съм сам. Може пък и да остана,но може и да не остана. Нах всъщност на мене ми е все тая.
Алекс седна пред дивана и се облегна издавайки странен звук. В момента той се стремеше Лайт да се чувства така сякаш е с напълно нормален човек който няма нищо общо с зарази,вируси и прочие. Виждаше,че това и действа доста добре.

Лайт облегна глава на краката му
-ето, че те накарах да седнеш
Тя затвори очи и се прозя лекичко

Това беше странно защото той беше на земята,но както и да е хД нека приемем,че не е на земята:
-Да,да така е накара ме браво на теб Лайт. Браво!
Алекс се опитваше максимално много да и "чеши крастата" за да може да се чувства добре защото и той се чувстваше така около нея.

Лайт го погледна
-нямаш ли никакви спомени от преди? Дори и имена на твой приятели?
Усещаше, че той просто си нямаше никого

-Като цяло спомням си само сестра ми и "нея" и някой друг спомен който е свързан само с мен и някой от работниците около мен. Нищо повече. Все още се опитвам да събера достатъчно информация за да сглобя "пъзела" вътре в главата си и всичко да си дойде на мястото.Като цяло не е толкова фатално.Важни са сегашните спомени не миналите.

-ако мога да ти помогна с нещо съм насреща
Лайт отвори очи, погледна го и му се усмихна
-все пак е важно да знаеш от къде си тръгнал

-Помня как започна тази лудост и все още не е свършила. Хубаво е,че си предлагаш помощта,но няма нужда. Мисля,че и сам се справям доста добре макар да не си личи особено много,че е така.
Алекс я погледа,а след това се засмя леко от това което беше казал той.

-важното е готовността да ти помогна.
Лайт се надигна и излезе на балкона където бяха простряни дрехите и. Взе ги, отиде в другата стая и се облече. След това се върна пак на дивана
-така е друго нещо

-Да,така е. Каквото и да казва човек винаги с дрехи си е най - добре.Ако нямаше дрехи нещо друго щеше да е,но добре,че има дрехи.Добре ги е измислил човека.
Алекс се протегна,а след това погледна навън и каза вече е обяд. Ти между другото спа ли ? Просто питам.

-не. Аз не спя често. Така съм свикнала от фронта
Лайт се надигна и отиде до кухнята
-ще направя обяда

Алекс я погледна,а след това каза;
-Направи само за себе си.Макар,че знам,че няма да е така,но все пак ти го казвам да направиш само за себе си.Аз не съм гладен като чили.
Алекс се излегна на дивана,а след това си сложи краката на едното странично кресло и погледна към тавана.Този таван беше интересен доста отдавна не го беше забелязвал хД