Апартамента на Алекс

First topic message reminder :

Това беше едно малко скромно в което Алекс е живял преди да загуби паметта си.Все още помни това място,но идва много рядко тук.Току виж някой му бил устроил засада в апартамента или нещо подобно.Не,че нямаше да се справи с нея,но все пак не е кой знае колко приятно да ти разрушат апартамента.В момента Алекс не си беше в къща.Навярно ходеше в момента из улиците и сееше разруха,но дали беше така? Само той си знае.

Той мерна същото листче върху масичката,а след това го взе и написа номера си отгоре върху листчето и го остави там.Това беше ако нещо и потрябваше.
-Ако нещо ти трябва просто звъни на този номер. Ако чуеш друг глас различен от моя не се притеснявай.Навярно съм в някоя друга форма.Казвам ти просто защото отначало доста от хората ми се стряскаха когато чуеха друг глас по телефона различен от моя.Я негърски диалект,я женски глас. Абе странно е.Ще осъзнаеш когато ми звъннеш.

-добре. Ти сега отиваш да проучваш още хора и да пръскаш заразата?
Лайт не разбираше много от тези неща, но постепенно ги схващаше и и ставаха понятни. Малко съжаляваше, че той трябваше да тръгне, защото и беше страшно приятно да си говори с него.

Всъщност нямаше намерението да си тръгва макар,че така изглеждаше.Тук мястото не беше едно от най - светлите.Като цяло не беше голям апартамент и беше доста тъмничък защото имаше щори на всеки един прозорец.
-Не вече не ми трябват хора.Ти беше последното пърченце от този пъзел и не.Явно не е това което ти си мислиш относно заразата.Не е чак толкова просто.Всъщност е доста трудно за обяснение и едва ли ще разбереш.Пък и на мен не ми се обяснява.
Алекс отиде до една от стените,а след това се облегна и кръстоса ръце поглеждайки към нея през качулката си.

Лайт се приближи към него, сложи ръце на качулката му и я свали
-обичам да гледам хората в главите, а не в качулките
Явно и тя си имаше своите огромни претенции, но какво толкова - една качулка. Не го е накарала да се съблече или нещо от сорта

-Така е,но тази качулка не съм я свалял не знам от кога вече.Просто свикнах прекалено много с нея.Това е причината не се чувствам комфортно без нея. Не мога да ти го обясня.Нещо като все едно ти да нямаш оръжие близо до себе си.Така го възприемам аз това да съм без качулка.
Алекс отново си дигна бавно качулката. Лицето му имаше някои белези и това беше част от причината да е с нея.

-значи криеш тези белези с нея?
Лайт беше много наблюдателна що се отнася до външния вид на някой, особено на тези около нея. Незнайно защо беше така.
-не е нужно да се криеш. По този начин криеш себе си от останалите

-Да,защото съм тръгнал да си показвам съмоличността на целият свят така ли ? Не е заради белезите.Пък и някак си предава по - тъмен вид на цялостната ми характеристика.Сещаш се за какво стана на въпрос.Така мисля,че се сещаш.Ти си доста умно момиче знам,че знаеш за какво точно ти говоря.Белезите са ми най - малкият проблем ако трябва да бъда честен.

-добре, но не е нужно да се криеш пред мен. Не съм свикнала да общувам с хора, които не показват себе си пред мен. Имам предвид, че тази качулка сякаш те слага в кафес от другите хора. Звучи странно, но аз така мисля, а и мисля, че дори без нея си достатъчно страшен

-Ще го приема като комплимент това което каза. Просто съм си свикнал с нея.Дадох ти прост пример преди малко,че ти ако си без оръжие сигурно няма да се чувстваш много добре.Ще чувстваш,че нещо от теб липсва или нещо такова.Поне аз така се чувствам когато аз съм без качулка.Абе като цяло не мога да ти обясня точно какво представлява.

-мисля, че те разбирам
Лайт се отмести от него и се върна на дивана
-толкова ли обичаш да седиш на тези тъмни места? Обмислял ли си за малко "светлина" в живота си?
Момичето се пресегна и отпи от чашата си

-Светлината е общо понятие.За всеки тя е различно нещо.Като цяло аз съм мрачно "създание" и по пътя на логиката обичам тъмнина.Някак си не се чувствам комфортно когато съм на светло особено напоследък. Стоя в сянка,а останалите приемат команди.Местя се на всеки 8 часа в различна част на града за да не може никой да разбере къде съм.Просто съм свикнал да пазя дискретност и тайна.
Алкес седна на леглото,а след това въздъхна и си подпря лактите върху краката и си отпусна ръцете надолу.

-винаги можеш да бъдеш проследен стига да се знае как
Лайт леко се засмя
-хей от кога не си излизал просто ей така да се разходиш?
Явно тя беше намислила нещо

Алекс се позамисли малко,а след това я погледна и каза:
-Не мога да ти кажа със сигурност може би месец дори 2. Ако говорим просто ей така да се разхождам без да правя нищо конкретно и без замисъл.
Изправи се,а след това отиде до прозореца.Той си пъхна единият пръст между щорите,а след това ги отмести надолу и погледна през прозореца. Нещо го беше смущило,но явно не беше нищо сериозно просто боклукджийския камион.

-тогава хайде да излезем. Ей така. Непринудено
Лайт си беше поставила доста трудна цел - да го накара да живее като нормален човек. Едва ли щеше да и е толкова трудно, защото знаеше точно как да го направи - и все пак. Беше си леко стресиращо да се занимава с нещо такова

-Защо ми е да го правя ? Това е губене на време Лайт. Не виждам смисъл в това което прави разходката. Това може да се съчета с работа например каквато и да е тя. Сещаш се за какво говоря.Безцелното лутане насам и натам из улиците не е май като за мен ако трябва да бъда искрен. Няма никаква ползва от това.

-виж сега. Няма да се лутаме безцелно. Ще проучваме фронта - кои са ти врагове и прочие.
Лайт беше доста убедителна "пада си леко лапни шаранче. Дано се върже".
-ще се разходим, ще огледаме всичко, ще хапнем някъде, ще се върнем и готово. Няма да загинеш ако за 2 часа ми обърнеш внимание и изпълниш една моя прищявка

Алекс се огледа(себе си),а след това каза:
-Не знам.Според мен аз не приличам на жиголо,пиколо или иконом на някое имение за теб не знам как ме виждаш.Нима си мислиш,че не съм обикалял всички тези улици хиляди пъти ли ? Знам всяко едно кътче съз затворени очи ако щеш мога да го пребягам без да се блъсна в нито един предме....
Той се спря защото докато говореше очите му шареха на ляво и на дясно и докато си шареха той видя снимка.На нея бяха той и годеницата му.Снимката беше забутана в една кофа за боклук. Алекс се отдръпна от прозореца,а след това отиде до коша и взе снимката.Погледна я и се усмихна.На снимката 2-мата изглеждаха доста щастливи.

Лайт погледна снимката
-много е красива. Коя е тя?
Момичето се замисли: "или му е сестра, или жена. Нормално той е млад и красив. Леко откачен, но това не пречи да си има някоя. Или пък пречи. Не не едва ли"

Алекс погледна към Лайт,а след това каза:
-Никоя една стара приятелка.
След това отново хвърли снимката в металният кош.Той извади една запалка,а след това запали снимката заедно с рамката вътре в коша и затвори капака за да не дими. Искаше да се отърве от този спомен вече макар и да му беше доста трудно да го направи. Тя беше една от потърпевшите на GenTek и техните експерименти.

-значи няма да излезем?
Лайт беше доста настойчива понякога, особено когато иска нещо
-или ще излезем и ще живееш или ще тънеш в спомени и ще се депресиращ до горящия кош. Сам избираш

Алекс се засмя психарски и каза:
-Точно това е. Спомени. Те липсват Лайт. Спомените липсват няма ги. Изтрити са. Едва ли ще ме разбереш за какво ти говоря,но щом толкова много настояваш мисля,че нямам друг избор освен да удовлетворя желанието ти Лайт. Хайде води и впрочем да. Ако не съм ти дал вече ключовете
Той ги извади от джоба си,а след това и ги метна към нея и очакваше естествено тя да ги хвана

Лайт ги хвана и ги остави на масата
-благодаря, но се отказах. Няма смисъл щом го правиш на сила. И защо не се опиташ да си спомниш? Няма ли такъв вариант?
Лайт си нямаше и на идея защо точно не си спомня нищо, но беше готова да му помогне до колкото може

-Не. Този вариант моментално отпада пък и ... започнах на чисто нови хора,ново бъдеше,обкръжение и прочие.Спомням си до толкова до колкото да не забравя кой съм и коя е сестра ми и ... нея.
Той погледна към коша,а след това каза тихо:
-Естествено и нея.
Погледна към Лайт и продължи:
-Ами добре щом си се отказала.

-жена или годеница ти е тя?
Лайт кръстоса крака. беше преди всичко жена, познаваше всичките тези мъжки жестове - тъга, загуба и прочие. Можеше да ги разчете без много труд и наистина го разгадаваше много лесно.
-не си ли се замислял, че може би някъде има някоя като нея която чака някой като теб да я намери?

-Като нея ? Казах ти,че тя е просто позната приятелка с която си прекарвах времето в предишният ми живот.Не е нищо повече.Като нея ? Не съм се замислял,но едва ли ще има такава като нея и такава която да иска такъв като мен.
След като го каза той си вдигна едната ръка и я преобрази в Claws,а след това отново я направи нормална.С това той искаше да покаже нещо на Лайт.