Апартамента на Алекс

First topic message reminder :

Това беше едно малко скромно в което Алекс е живял преди да загуби паметта си.Все още помни това място,но идва много рядко тук.Току виж някой му бил устроил засада в апартамента или нещо подобно.Не,че нямаше да се справи с нея,но все пак не е кой знае колко приятно да ти разрушат апартамента.В момента Алекс не си беше в къща.Навярно ходеше в момента из улиците и сееше разруха,но дали беше така? Само той си знае.

-такъв като теб? Какво ти е? Просто си малко по-различен. Е повечето хора са доста консервативни, но не всички. В крайна сметка и в това си приличаме. Кой ще хареса жена, която е способна при най-малкото изнервяне да му се нахвърли и да му прекърши вратът. Е... Тези, които са за една нощ, но това е друг въпрос.
Това, че си по-различен не значи, че трябва да те изпълва това чувство "коя ще ме хареса"

-В това няма значение в интерес на истината.Просто мисля,че занимавката е прекалено голяма пък и вече не съм първа младост та да гоня жени и прочие. Моето време е свършено,но ти си на 21. Въпросът е кой няма да те хареса,а не кой ще те хареса. Сигурен съм,че има доста хора които те харесват,но просто не искат да си го признаят пък и щом все още съм жив не си толкова страшна колкото се описваш и колкото те описват другите.

-не знаеш ли теорията "Мъжете трябва да доминират над жените". При мен правилото е обратното. Ти не ме дразниш, аз не съм гадна. Все пак не съм някакво чудовище, но всички ме мислят за такова и че нямам чувства. Сами ме предизвикват. Случва се. Това най-малко ме тревожи. Между другото. Ти на колко си?

-Както казах ... не съм от най - младите на 33 съм. Макар,че с този вирус в мен мога и още 200 години да живея средно -/+ 50 години не съм много сигурен но се върти между още 150 и 250 години живот което според мен си е една доста преклонна възраст.В момента вирусът едва ли не ми прави организъма на 10 годишно дете и така имам доста по удължен живот от другите нормални хора,но не знам със сигурност все още.

-вечна младост. Това звучи като женска мечта
Лайт стана и погледна какво има за ядене. Извади едни спагети и пусна вода в тенджара да заври
-значи си все още доста млад.

-Ами да,но като за човешка възраст това едва ли не е половин живот. Ще видим до къде ще стигна с тези мои експерименти върху тялото ми. Каквото стане. Вече е доста скучно тук и няма какво да се прави в интерес на истината. Вече тук е скучно дори заразяването не е приоритет.Може би си права.Все някъде може да има като нея,но едва ли е на близо.

-тогава търси. Имаш цял един свят да претърсиш. Ако наистина си я обичал търси я. Или намери друга подобна на нея
Лайт сложи престилката и отвори един буркан с маслини и царевица. Щеше да направи салата и спагети и да хапнат. Явно този мъж почти не ядеше, а трябваше - вирус или не все пак беше човек

-Знам къде е тя,но въпроса е,че няма как да бъде върната обратно. Може и има начин,но аз не искам да става по този начин.Вече съм изморен от всичко това.Мислех Хелър да ме наследи след време,но уви той избърза доста с изводите си и не свърши много добре.Щях просто да се оттегля в някое по - малко градче и да си живея там мирно и спокойно като почти обикновен човек.Някъде където никой не знае за мен. Някъде където е тихо и спокойно.

-ще започнем с живота ти като ядеш. Спагетите и салатата ще са готови след малко.
Лайт се беше развихрила в кухнята, беше доста добра в готвенето.
-не мисли за толкова дълъг период. Живей за момента

-От това което съм разбрал животът за момент не е като за сам човек. Трябва да мисли за напред защото би трябвало да знаеш,че 2-ма са по - добре от 1 особено ако става дума за война. Може да го сравня с това как аз се бия срещу цяла армия и трябва да обмисля всеки ход,а когато сме 2-ма е малко по - лесно защото другият те прикрива.Дано разбереш за това което говоря и което искам да кажа с това.Времето минава доста по - лесно когато има с кой да го прекараш.

-ехо аз да ти мязам на орнамент от стаята ти. Решила съм да бъда с теб в тази война, която предстой. Не ме сливай с обстановката, свикнала съм да се откроявам
Лайт се намръщи леко и продължи да върши работата си сърдито. Сложи малко сухи подправки и наистина замириса вкусно в стаята

-Война е най - лесното за мен. Говорех за друго,но това не е от значение сега.Щом ще ядем аз трябва да изляза и да си "напазрувам" от някое оживено местенце някой човечец.Видя за какво става дума. Мисля,че няма нужда да ти обяснявам за какво става въпрос.
Алекс се поогледа,а след добави:
-Защо всъщност го правиш ? Във всичко си има причина.

-не ти няма да си пазаруваш, ти ще седиш тук, защото ми отне толкова време да приготвя спагетите
Лайт сложи пред него чинията заедно с прибори и салатата
-ти си човек, който общува с мен спокойно без предрасъдъци и единствения човек, който знае толкова много за мен и не го използва срещу мен. И.. Много добре знам за какво говореше

-Както и да е това е доста изтъркана тема за разговор според мен. Честно да ти кажа не съм свикнал да се сближавам толкова с "персонала" си. Ти си от малкото с тази привилегия.Не казвам,че трябва да се чувстваш поласкана или нещо такова просто е прекалено странно както каза ние си приличаме малко или много.Явно това е причината да го направя.

-по-скоро много. А сега яж. Щом ще водиш война ти трябват сили.
Лайт седна на масата колкото да му прави компания, но тя нямаше да яде. Днес беше изяла достатъчно много неща. Junk food, сладоледи, пасти и какво ли още не. Но и беше приятно да прекарва времето с него, което беше необяснимо дори за нея

Алекс погледна храната,а след това погледна и към нея и каза:
-Това не е война,а просто табу.Изтъркана тема за разговор и прочие. Предпочитам да си водя "сам" войната.Не ми се търси цял свят за "другар" в това като нея.
Той отново погледна храна и преглътна някак си гладно,но само до там. Доста отдавна не беше ял нормална човешка храна освен чуждо ДНК на живи хора.Не беше особено хранително,но му беше достатъчно за да издържи няколко дена.

-добре това е. Писна ми.
Лайт се надигна и взе вилицата. Сложи на нея малко спагети заедно с една маслинка и го доближи до устата му
-хайде бъди добро момче и си отвори устата. Вече имаш нахална женска, която ще се грижи за теб. Примири се

Алекс я погледна из под качулката си,а след това каза:
-Не се ебавай с мен Лайт. Не съм малко дете мога и сам да ям и предполагам,че мога да ям когато аз реша.Едва ли ще можеш да вземаш решения вместо мен и да вършиш напълно моята работа.Когато започнеш да го правиш тогава ще можеш и да ме храниш като малко дете.Ако обичаш остави вилицата без да се ядосваш за дреболии.
Той докато казваше всичко това го казваше с един доста хладен и бавен тон.

Още преди да успее да се изкаже Лайт напъха вилицата в устата му.
-хайде не се противи. Няма смисъл от съпротива... бебо
Лайт се засмя леко и пусна вилицата
-ако не се храниш ще въздействаш зле на организма си

Лайт вдигна ръка и му зашлеви един шамар
-глупак, поне земи ми научи името
Момичето се надигна и се изнесе към една от стаите. Понякога обожаваше да се сърди, но този път си имаше и причина.

Мърсър я последва с бърза крачка.Едва ли не той направо влезе с вратата. Името ти не е Лайт. Името ти е Еклиър. Вземи и ти научи своето си име. Криеш се зад прякори ? Ако искаш така да играеш би трябвало в момента да ме наричаш Зевс или Прототипът. Ако така ти харесва повече си избери едно от 2-те.И аз не харесвам някои неща в мен и в света,но не им се нервя,а ги приемам.Ако не мога да ги приема просто ги отстранявам от пътя си и продължавам напред.Направи го и ти ... Еклиър

-намерил кой да ми говори. Социопат с мания за величие. Вижте ме кой съм аз. Зевс Велики. Да живее Статуята на свободата.
Лайт побесняла изскочи от вратата и тръгна към другата стая
-това, че си заразен, забавен си и си секси не значи, че можеш да се държиш с хората както ти падне. Идиот
Ето, че истинската Лайт се появи хД

След като излезе в коридора преди да влезе в друга стая Алекс я хвана за ръката,а след това я дръпна и я блъсна не много силно в стената и я погледна присвивайки очи.
-Повярвай на мен също не ми харесва да ме наричат " Експеримент Зевс е в раьона" дори никак,но от време на време се налага да го чувам преди да бъдат убити. Зарежи няма да разбереш за какво ти говоря.

Лайт го изгледа право в очите и не каза нищо. Просто го хвана за ръцете и се опита да ги махне от себе си. Малко беше трудно когато е нервна, защото от яд ръцете и трепереха и мускулите и сякаш се бяха разкашкали. Но.. случваше и се често. Просто остави ръцете си върху неговите, но без да забива ноктите си. Нямаше да е чак толкова жестока, че да си забие маникюра в нечия ръка