Апартамента на Алекс

First topic message reminder :

Това беше едно малко скромно в което Алекс е живял преди да загуби паметта си.Все още помни това място,но идва много рядко тук.Току виж някой му бил устроил засада в апартамента или нещо подобно.Не,че нямаше да се справи с нея,но все пак не е кой знае колко приятно да ти разрушат апартамента.В момента Алекс не си беше в къща.Навярно ходеше в момента из улиците и сееше разруха,но дали беше така? Само той си знае.

-Да така е Лайт.
След като той каза това отново прие нормалната си форма,а след това я погледна и каза:
-Явно е нямало кой да те напляска тогава за да се осъзнаеш.

-родителите ми бяха заети хора. Често отсъстваха. Може би заради това бях постъпвала толкова глупаво. Е имаше и по-глупави изцепки, но кой ли не ги и имал
Лайт го погледна и му се усмихна леко

-Глупави постъпки ? Какви глупави постъпки?
Алекс беше решил,че сега беше негов ред да пита за нея.Знаеше доста,но най - важното.Искаше да разбере нещо друго освен как се бие на колко е и името и' .

-аборт на 15, задържане в полицията на 14 и убийство на 16. От малка умея да убивам и да не ме откриват хД Никой не го караше да ме напада..
Лайт се облегна
-е това са пикантните факти за мен

-Доста добре Лайт. Дори много добре.Явно не съм сбъркал в избора си.Не съм и учуден,че до преди малко ме провокираше едва ли не да ти налетя,но в това няма нищо лошо.
Алекс се засмя,а след това погледна някъде в далечината.

-нямам щастливо и успешно детство. Не бях отличничка и зубърка хД
Лайт го погледна
-чудя се какъв си бил ти. Някакъв примерен сигурно

-Да от най - примерните бих казал. 17 употреба на марихуана 22 убийство 12 подтикване към убийство.
Алекс продължи да гледа в далечината.

-e очевидно си приличаме и по още неща хД Разликата е, че не съм употребявала наркотици. И по-добре
Лайт се облегна назад
-а виж ни сега. Ти разпространяваш някакъв вирус, а аз станах войник хД Интересен развой на нещата

-Да,но поне имаш късмет,че помниш всичко за разлика от мен.Аз помня само най - важното и тук там нещо което съм събрал от другите които съм абсорбирал.

-все пак е нещо, нали? Не е като да не помниш нищо
Лайт му се усмихна леко
-а и по-добре е. Живееш изцяло нов живот

-Да бе.То пък,че един живот.Само на живот е заприличало. Сам съм като куче.
Алекс се засмя на това което каза,а след това добави:
-Смешно,но истина.

-в момента съм тук, нали?
Лайт се засмя леко
-в крайна сметка смятам, че можем да се разберем добре с теб

-Не,че можем.Ние се разбира добре според мен.Да вярно е сега си тук,но скоро няма да бъдеш. Не,че това е от значение. Вече съм свикнал със самотата.Като първи приятелчета сме си.
Алекс отново се засмя.

-е значи сме двама болни от болестта "самота"
Лайт му се усмихна
-и все пак нямаш ли някакви планове за напред?

-Ами имам. Като цяло трябва да намеря друг като Хелър да го заразя с "Мърсър Вируса",а след това да се оттегля в самота,а той да ме наследи.Като цяло това е,но винаги може да се променят плановете.Нищо не се знае.

-някакви идеи кой ще е този човек?
Лайт го загледа
-не можеш ли да хванеш първия, който срещнеш?

-Мога,но така не е забавно.
Алекс замълча,а след това каза:
-Чакай,чакай ти какво ? Да не искаш да ме пенсионираш на 30. Прекалено съм млад още за пенсия бе.

-а аз си мислех, че си на 50.. Боже колко се състарявате
Лайт се засмя
-сериозно на 30?! о.О

Алекс я сръчка грубичко с лакът няколко пъти,а след това каза:
-Да на 33 и не съм стар. Ни най - малко !!!
Алекс се нацупи и скръсти ръце.

-заради това се държиш като загорял старец
Лайт се засмя
-и все пак 33. Значи все пак може да те наричам "дядо" ? :Д

-Не. Аз не съм баща на родителите ти за да ме наричаш така.
Алекс се изплези на Лайт,а след това каза:
-Всъщност съм с 14 месеца по - млад от колкото трябва.Вирусът ме запазва млад. В момента изглеждам като преди 14 месеца без разлика освен някой друг белез,но и те скоро ще изчезнат.

-от какво са ти тези белези?
Лайт реши да се позаинтересува от това
-щом знаеш толкова неща за мен искам и аз да науча нещичко

-Ха все едно няма от какво. Най - вероятно от някоя хвърчаща частица от ракета на RPG. Знам ли аз от какво може да е това
Погледна я и вдига въпросително рамене.
-Може да е от всичко.

-те са върху теб. Би трябвало да знаеш
Лайт го погледна странно

-Да,така е върху мен са,но не съм водил само 1 битка. Не мога да знам от какво е всеки един белез по тялото ми.
Алекс тръгна навътре.След това отиде до дивана и седна там заглеждайки се в ТВ.