Апартамента на Алекс

First topic message reminder :

Това беше едно малко скромно в което Алекс е живял преди да загуби паметта си.Все още помни това място,но идва много рядко тук.Току виж някой му бил устроил засада в апартамента или нещо подобно.Не,че нямаше да се справи с нея,но все пак не е кой знае колко приятно да ти разрушат апартамента.В момента Алекс не си беше в къща.Навярно ходеше в момента из улиците и сееше разруха,но дали беше така? Само той си знае.

Лайт остана на терасата загледана навън. Времето минаваше страшно бързо, сякаш беше минал само един миг. Тя седеше на перваза, гледаше разбързаните хора и порастващите деца и сама разбираше колко им е добре на тях там където са независимо какво правят и какво не.

Алекс погледна към нея,а след това каза:
-Хайде влизай вътре и стига си мечтала за неизживяното си детство.Не можеш да го върнеш вече. Не се мъчи Лайт.

-заради това са мечтите, нали така?
Лайт влезе вътре
-не мечтая за детство, просто се чудя колко бързо мина времето

-Да така си е.Времето наистина мина доста бързо.Ами как няма в твоята красива компания бързо минава времето.
Алекс се закачи леко с нея,а след това се засмя.

-благодаря ти ако това е комплимент
Лайт седна на един стол
-и все пак. Мисля, че наистина ти трябват развлечения

-Ами това ти как го наричаш ? В момента седим и разговаряме.Това не е ли развлечение ? Аз не го правя много често ако трябва да бъда честен.
Алекс отново "облече" тениската и гащите наподобяващи дънки,а след това погледна към Лайт.

-да, но не говоря за такова развлечение. Да видим : купони, срещи, кино, заведения. Ето това е забавление. Особено по дискотеките. Когато някой мъж си помисли, че може да те свали и се издъни. Ау това е просто велико
Лайт започна да се смее
-е виж. Там може да си "пръснеш заразата"

-Не. Ще си дам малко почивка пък и аз не мога да я пръскам така и това не е от моята зараза. Онази зараза ги превръща в зомбита и нищо повече.Пък и няма с кого да отида на подобно място. Ако искам да пия просто ще отида в някой барче и готово.
Алекс продължаваше да я гледа.

-аха. Разбирам. А тази зараза навсякъде по света ли е?
Лайт се настани удобно да слуша - сякаш и разказваха приказка.
-защото в Какун нямаше нищо подобно

-Не е в целият свят.Може би е в близките няколко града.Не вярвам да стига по - далече,но знам ли ги изродите от GenTek какво са направили.Всъщност ми е все тая.Да правят каквото искаш.Мен заразата не може да ме хване както и теб.
Алекс се усмихна и се облегна удобно на дивана.

-защо просто не отидеш и не ги спреш? Все пак превръщат хората в зомбита. Това е малко стресиращо
Лайт стана и си взе солети
-значи всички или ще станат на зомбита или ще се приспособят като теб?

-Като мен ? Не. Всички ще станат зомбита.Не е толкова лесно да се справя с тях колкото си мислиш.Имат цели армии с такива като мен.Не толкова развити,но все пак са като мен и ме предхождат с доста голяма цифра.С дузина като тях без проблем мога да се справя,но не вярвам с около 30 дори и повече да успея.Няма да имам време за реакция дори.

-толкова ли си страшен и силен?
Лайт го беше наблюдавала само в една битка и имаше бегла представа
-да не би онова с онзи човек да беше просто разгрявка?

-Разгрявка ? Ха-ха-ха. Ние дори не използвахме 5% от пълният си потенциал на вируса който се крие в нашите тела.Това беше дори по - долу и от разгрявка.Не са толкова силни,но както казах са много,а пък и няма да са само те.Колкото да не е все пак не съм имортъл все още.

-все още? Значи можеш да станеш? Странно никога не съм виждала безсмъртни. Може би защото всички мрът като мишки..
Лайт се замисли. Дали някога беше срещала безсмъртен. Едва ли щом още е жива
-да наистина. Не съм срещала безсмъртни

-Аз също не съм срещал,но ако погълна още двама-трима като Хелър определено ще се случи нещо подобно и ще добия ниво сили,оръжия и прочие. Като цяло скучна работа е това.
Алекс се усмихна като през цялото това време не откъсваше поглед от нея.Тя имаше много красиво лице.

-интересно. Добре, че се съгласих. Иначе не знам как щях да се оправям с теб хД
Лайт започна да се смее
-имам предвид, че сигурно щеше да ме убиеш хД А едва ли мога да те надвия

Алекс се изправи,а след това се запъти към нея. Сложи си единия крак на стола до нея,а след това си превърна едната ръка в Claws и претърка остриетата едно в друго като след това излязоха искри от тях и каза:
-Мислиш ли,че и сега ще можеш да го направиш ?

Лайт сложи ръка върху тази, която се превърна и го погледна право в очите. Студения и поглед се върна и сякаш заледи цялата и усмивка за миг
-не ме дразни момченце. Ще си изпатиш

Алекс отново направи същото движение като излязоха още искри,а след това каза:
-Хайде да видим какво можеш малко розовокосо сладко момиченце.
Алекс в момента се закачаше с нея,но ако се стигнеше до битка нямаше да я щади.

Лайт се намести така че кракът и да пасне точно на място за да го ритне между краката.
-погледни надолу и си помисли дали ще ме бъзикаш повече хД
Лайт се засмя. Нямаше да го удари естествено

Алекс доближи едното острие до косата на Лайт и сряза един косъм.Той го взе с нормалната си ръка,а след това го пусна надолу към остриетата.Щом косъмът се докосна до тях беше разрязан на парченца.
-Давай. Щом могат танкове и хеликоптери едновременно да ме обстелват с ракети и отделно Blackwatch войниците с техните базуки и автомати едва ли един ритник ще боли.

-не са те ритали там никога, нали?
лайт се засмя
-това е слабото място на всеки мъж хД

-Да защото бяха заети да се опитват да ме разкъсат с доста по - сериозно оръжия от един крак.
Алекс отново превърна ръката си в нормална,а след това добави:
-Забавно е.

-да си правиш оглушки с мен или да се опитват да те разкъсат? Странно за миг си помислиш, че вършиш това сериозно.
Лайт се замисли
-тоест, че наистина ме нападаш