Преди 1 година през декември край къщата на Шизу ...

..

Наоколо цареше пълна тишина и по улиците нямаше никой.Все пак беше зимно време,но дали беше заради това или заради нещо друго? Лампите премигваха от време на време,а в далечината се чуваха тежки троснати стъпки от нещо голямо което приближаваше насам.Това беше Найкс.Явно имаше работа тук.

Да,но не и този път. Стъпките приближаваха доста бързо към нея.Явно съществото определено беше голямо.Вече се чуваха алармите на колите които се включваха само от вибрациите и от шума на стъпките му които той правеше бавно. Тук той издирваше същество...просто същество.Нито знаеше как изглежда нито как се казва. То беше избягало от ада в негово отсъствие и сега беше негов ход да го върне там от където е дошло.

Определено не беше нищо което тя беше виждала или някой друг.Той беше най - големият дракон от всички дракони както и първото същество на тази земя. Найкс продължаваше да се движи право към момичето като вече тя можеше да види в мъглата част от него. Докато той вървеше зад него оставаха малки огнени следи от опашката му която се влачеше по земята,а стъпките му се отбелязваха в асфалта 10см.навътре в него.

Не след още много вървене той стигна до нея. Забеляза я,но не спря да върви.Само си заби погледа в нея и продължи да върви напред гледайки назад към нея.В момента той я анализираше по външен вид,миризма и прочие. В адът имаха специфични такива характеристики. Когато минаваше покрай нея той стъпа на много близко разтояние от нея.Може би му трябваха 10см за да стъпи върху нея.

След като изчезна той усети,че тя се появи пред него и веднага си извъртя главата и продължи да я гледа все едно имаше нещо върху нея,но всъщност нямаше абсолютно нищо.Този път той стъпа така,че тя да е между "пръстите му". Надигна си бавно крака и продължи напред измърморвайки с доста плътният си глас нещо.

Найкс се обърна бавно,а след това каза с дрезгавият и грубият си глас:
-Какво искаш ?
Докато той казваше това той обърна цялото си тяло към нея и я загледа от високо.Доста беше забавна ситуацията защото той беше доста по - голям сравнение с нея. Извисяваше се над къщите в околността.

Найкс изкара дим през ноздрите си,а след това облакът дим мина през момичето,а след това каза:
-Малък саламандър съм. Тсс. Очевидно е,че не съм малък саламандър,нали ? Сети се сама какво съм.Ако ме спря само заради това да ме питаш какво съм си губя време.

Найкс отново се обърна с "гръб" към нея и започна да върви,а през това време каза:
-Това което търся не си ти.
След това продължи да върви бавно и да се оглежда по пътя си. Като оглеждаше всяка къща. От време на време имаше някоя смачка кола,но какво да се прави да не са паркирали там.

Изведнъж грохотът спря стана прекалено тихо.Найкс явно беше спрял да върви.Той определено усещаше,че тя го следи,но не го бъркаше особено много. В момента той беше на кръстопът и се оглеждаше на къде точно трябва да тръгне.

Найкс реши да тръгне на ляво.Явно на там го водеха следите на съществото което търсеше.Това което беше избягало от ада докато той отсъстваше от поста си за известно време. Със същата бавна крачка продължи да се оглежда и да "души" за негови следи.

Найкс спря до една голяма 3 етажна къща която от вън изглеждаше доста красива,а отвътре два пъти по - красива. Той се доближи и погледна през прозореца.Там видя едно семейство.Мъж,жена и малко дете.След това си присви очите и каза:
-Доста добре.

Найкс си пое дълбоко въздух,а след това бавно си отвори устата и разпери крила.След това се издигна във въздуха и започна да залива цялата къща с лава.