Къщата на Лайт

В задния двор на къщата се чу нещо като падане на гюле хвърлено от пътнически самолет.След това се чу ходене по покрива на къщата,а след няколко секунди се чу позвъняване на вратата.Алекс беше разбрал,че тя е от новите и реши,че може би ще може да извлече нещо полезно от нея.Ту някоя далаверка ту някоя друга сделка от която зависи нейният живот.След като той посегна да звънне се преобрази на най - нормален човек защото честно казано видът му,истинският му вид беше леко плашещ поне за повечето хора.Някак си се усещаше,че има нещо доста гнило покрай него.Стоеше пред вратата и чакаше някой да отвори.Определено вътре имаше някой,но дали щеше да отвори.

Алекс също я огледа от горе до долу,а след това се замисли за миг. Въпросът беше коя беше тя,а не той.Изглеждаше доста добре.Спретната и чиста,а погледът... той излъчваше хладнокръвие.Това може би беше точният обект за това което той търсеше.
-Ами аз съм Джеймс и що за глупав въпрос е това ? Аз съм човек.Да ти приличам на нещо друго? -След като каза това той се доближи леко до нея за да може самата тя да го огледа по - добре за да докаже,че е нищо повече от човек. Завъртя си главата бавно на ляво и на дясно и добави:
-Ето виждаш ли? Най - нормален човек. Ами ти ? Какво си.
Алекс се стремеше да не я "напада" едва ли не още от сега искаше първо малко да я поразучи та чак после да се покажи.Обичаше да е в сянка. Колкото до съседите Алекс веднага забеляза как няколко старчока гледаха през прозорците си и през леко отворените си врати за да не бъдат забелязани.Беше доста странна раота.

-ако броиш войниците за хора значи съм човек. Сравнително. Като изключиш работата с Fal... Не това си е лично моя работа. Не те засяга. Не те питам какво си от сорта на "човек ли си или не", а от страна на сержант, лейтанант или поредния поставен човек, който идва тук за да се опита да ме убие. Често се случва. Последния път беше просто нелепо да те нападнат с бокс. Странно е тук да се приближава някой. Обикновено всички се плашат, а и съседите са много дружелюбни с определенията "чудовище". Какво те води насам? Влизай не стой на вратата

Лайт се отмести и му направи път

Алекс се огледа,а след това каза:
-О не думай. Определено съседите ти са от най - милите.Виж ги само как слухтят. -След като той беше чул за това,че тя е служила в армия шансовете това тя да е на негова страна паднаха до 45%,но дали щеше да се съгласи на това. Алекс я погледна и добави:
-Всъщност защо ти е да ме каниш след като мислиш,че мога да те убия. Ха-ха-ха това е доста странно.Аз съм най - обиконовен съсед.Нанесох се онази сутрин живея през 2 къщи и реших да видя що за съседи имам.Само ти остана.
Всъщност Алекс не беше никак дружелюбен с никого,но сега просто се налагаше да го направи.

-първо защото съм голямо момиче за да се защитавам. Второто, което е не си мисли, че съм толкова беззащитна. А и опитите за убийство станаха изтъркани - 5 за този месец. един с бокс, два с пистолет и 2 с кинжал. За бога тези хора не ме оставят да си почина. Вярно, че се обърнах срещу армията и срещу цяло едно кралство, но това е прекалено. Е запозна се с дизертьор, който отдавна вече си прави каквото му е на сърце и не спазва правила. Не се притеснявай да влизаш.

Алекс влезе и без да се притеснява както тя каза той се настани на дивана и каза:
-Брей били сме доста бойни,а ? Е ако бях тръгнал да те убивам щях да те убия с кредитна карта например.Кой пък ще се седи за кредитна карта.Никой.Кинжала и пистолета се виждат и то доста добре.Не,че съм убиец де,но просто отбелязвам.
Алекс пусна съвсем малко от своята аура.Наистина беше малко. Искаше просто да разбере дали тя ще усети,че има друг човек освен тях 2-мата тук или не. В момента тя беше подложена на нещо като тест защото когато чу нейните думи това беше все едно описват самият него защото се случва абсолютно същото.

-знака ми е чувствителен. Не го раздразвай ако обичаш.
Явно Лайт не беше обикновен човек. Усещаше дори най-малката енергия и причината беше нейния дар и проклятие - знака над гърдите и. Истинска напаст. Повлияваше се от най-малката промяна в енергията и изпащаше неприятни тръпки по цялото и тяло.
Лайт се завъртя, седна на ръбчето на дивана точно до него, кръстоса крака и ръце и го погледна
-искам името ти и какъв си. Не хапя спокойно

Алекс си наклони леко главата умно и разбиращо и каза:
-Да не те дразня ? Та аз не съм казал и думичка и за какъв знак става дума ? Не мога да те разбера.Казвам се Джеймс и съм човек,новият ти съсед.
Всъщност отдавана беше забелязал знака над гърдите на Лайт не,че нещо,но все пак това е първото нещо което загледа или по - точно малко под знака все пак колкото и да не беше си беше мъжки индивид.
-Защо отново ме питаш и кой с какво те е подразнил ? Ако те е подразнил защо просто не го убиеш...примерно.

-защото си интересен субект. Аха.. Май видя тайната ми..
Лайт имаше навика да разкопчава долната си блуза, която криеше гърдите и и знака, когато е вкъщи, но сега вдигна ципа.
-изпусна енергията си. Тестваш ли ме? Защото ако е тест и ако се опитваш да ме преметнеш не знаеш просто с кого си имаш работа детенце,
Лайт го погледна и притвори леко очи изучаващо

Алекс се усмихна плахо,а след това каза:
-Всъщност не.Все още не мога да разбера за какво ми говориш.Тази цялата работа е странна определено. Може да ми разкажеш нещо повече за себе си желаеш.Добър слушател съм.
Алекс все още възнамеряваше да си поиграе със сетивата на Лайт и изпусна още малко от тъмната си енергия.

Лайт рязко го хвана за рамото и го притисна до облегалката на дивана
-играеш си? Колко умно? Дали ще си играеш ако се срещнеш с Один или ще молиш за милост?
Даа. Това беше малкото оръжие на Лайт. Неунищожимо, ужасно силно същество, което беше изцяло на нейно разположение.
Лайт доближи лицето си на сантиметри от неговото
-ако се опитваш да ме изкараш от нерви си вкарваш автогол

-Один ... хм Один ... Один. По дяволите чувал съм това име някъде,но не мога да се сетя за какво става въпрос.Я ако може ми заведи при него искам да го видя.Със сигурност ми е познато това име. Пък колкото до това хмм не съм за футбола.Не ми харесва особено много.Не знае за какъв автогол говориш.Нервя ли те ? Защо те нервя ?
Той се опита да говори по - бързо за да се престори на леко изнервен и един вид изплашен,но отвътре кръвта му беше дори по ледена и от змийската кръв.

Лайт си пое дълбоко въздух, надигна се и седна до него
-не мога да те заведа при него. Няма как да те заведа в паралелен свят.
Успокоена Лайт се загледа в него. Усещаше, че има нещо нередно в това как се държи, но си беше изтървала и нервите изведнъж незнайно защо. ТОЗИ ЧОВЕК Я ИЗКАРВАШЕ ИЗВЪН НЕРВИ. Обикновено беше студена и спокойна, а той точно за 4 минути я беше предизвикал до толкова, че да иска да опре дулото на пистолета си в главата му
-разкажи ми нещо за себе си

-Ами за мен ли. Аз съм най - обикновен човек.Не съм служил в армията или нещо подобно,Просто жител на тази земя който е обзет от вирус.
С това той се "избазика" за да смъкне съмненията от себе си,но дали беше проработило при нея.Е щеше да видим. За сега той просто чакаше удобен момент за да се покаже.Както казах по - рано той обичаше да е в сняка.

-ясно доброто момче. Какво всъщност искаш там е въпроса?
Лайт не се доверяваше на никой, понякога дори и на най-приближените си. Какво остава за един "непознат". Но тя все още го гледаше право в очите и погледа и отново се успокояваше. Ставаше студен и неприветлив.
Лайт знаеше, че емоциите винаги и пречат и заради това ги потушаваше

-Е мисля,че е време да разбереш какво точно искам. -Мърсър се изправи,а след това застана пред нея,а след това го обиха черно-червените пипала и прие истинската си форма.Формата на Мърсър. Погледна я из под тъмната качулка и промълви:
-Искам нещо от теб. Може да си ми полезна.Името ми едва ли ще е от голямо значение за теб.Може да си с мен или срещу мен.Изборът е твой.Препоръчвам ти да си от мята страна защото срещу мен няма да ти е много приятно.Разбирай го както искаш.

-Големия лош батко се появи. Предполага се, че трябва да ме е страх, така ли? Е господинчо. Не ме е..
Лайт се надигна и го обиколи.
-с тези пипала едва ли си много известен сред жените.
Лайт се засмя леко, обиколи го още няколко пъти, седна и кръстоса крака
-и аз имам своите изисквания. Първото е името ти, второто е това да останеш тук за да те наблюдавам и третото е да ми кажеш какво трябва да свърша за теб и каква е моята изгода.

-Мърсър.Това като за начало и за край ти стига.Изгодата ти хммм. Нека помисля малко.Ами мисля,че ще бъдеш благодарна на живота си? Какво ще кажеш. Сделката не е никак лоша.Колкото до това за оставането.Няма шанс това да стане.Аз съществувам в сенките и това не са пипала а чуждо ДНК. Започна прекалено много въпроси да задаваш.Колкото до това какво трябва да правиш ... ами нищо особено просто това което си правиш,но трябва да бъдеш на разположение 24/7 когато те потърся и да направиш това което ти наредя.

-24/7 е невъзможно. Има две причини - тренировки и тренировки. И господин Мърсър боя се, че си намерихте майстора в женски облик. Ако си мислите, че ще ме държите като някаква ваша играчка жестоко се лъжете. Аз не съм като предишните около вас. Не се страхувам от плоските заплахи "работиш за живота си" или "ако ти е мил живота". Бих казала, че са изтъркани. Ще ти помагам само защото ми е интересно и защото отдавна не съм влизала в жива битка, която да ми е интересна. Надявам се да ми я осигуриш

-Виж сега. Аз не работя за теб.Ти работиш за мен. Ясно ? Ако исках да те заплашвам до сега да съм го направил пък и аз не заплашвам,а действам.С мен ли си или не? Казах ти условията ми какви са.Твоите тренировки не са от значение.Ако си срещу мен както казах ще е кофти. Не искам да погубвам такова хубаво тяло. Не го приемай лично просто гледна точка.

-ти какво? Показваш мъжката си страна и ме изкушаваш да те съблазня за да използвам собствената ти слабост? Хмм интересна гледна точка създадох.
С теб съм, но не си мисли, че ще ме разкарваш като кукличка наляво и надясно. Често ще се срещаш с гадния ми характер ако не ми харесва

-Работа има под небето за всеки,но не и за теб.Дано разбереш за какво става на въпрос.Искам да ти кажа,че няма да правиш почти нищо. Ще те търся само когато ми трябваш,а твойта гледна точка е напълно грешна. Аз не търся това.Ако го търсех с това щях да започна.Не знам до колко си забелязала,но аз не си падам по заобиколките. Това ме радва,че си с мен,а не срещу мен. Като цяло работата ти е да разчистваш пътя пред мен вместо мен.

-значи все пак това ти е била целта. Сега какво? Ще се изпариш като духа от лампата. Гладен ли си? Защото ако някой не ми помогне да изям този хладилник утре ще изхвърлям всичко.
Лайт беше решила да общува с него нормално, не със своя студен характер. Той и беше интересен. Обикновено хората се плашеха от нея, а той по-скоро сякаш се мъчеше нея да изплаши. Беше забавно занимание