Къщата на Лайт

Така и стана, Той успя да прескочи Алекс. Всъщност беше малко странно всичко това. Алекс осъзна какво искаше да направи той,но по незнайни причини го остави да го направи. Искаше да види какъв ще е следващият му ход след като го прескочи.Навярно щеше да е нещо фатално за него,но да видим.

След като Хелър се срещна със земята, той направи един бърз рол и застана в клекнало положение, с гръб към Мърсър.

Мърсър се обърна към него и каза:
-Сега какво следва ? Био Бомба ? Какво ? Хайде кажи ми. Искам да видя какво може да направи съществото което аз създадох. На което аз вдъхнах живот. Ще е доста забавно признай си. Между другото не ми отговори на въпроса който ти зададох по - рано. Какво ще правиш когато мен ме няма ? Аз мисля,че ще заемеш моето място.

- Ще се отърва от заразата.. - каза той, като от земята рязко започнаха да излизат шипове. Хелър беше забил и двете си ръце в земята докато Мърсър беше с гръб към него.

Алекс се усети в последният момент и съумя да се дръпне колкото се може повече назад.Той знаеше обсега на шиповете и успя да се дръпне на достатъчно разтояние за да не го засегнат.
-Браво Хелър. Това беше изненада. -Алекс скочи високо във въздуха превръщайки 2-те си ръце в чукове,а след това започна да пада с ръцете надолу.

Хелър беше готов да посрещне чуковете му с двата си щита. Сблъсъкът щеше да създаде силна ударна вълна, която вероятно нямаше да се хареса на момичето и къщата й.

Лайт остана напълно спокойна, но нещо на гърдите и започна да свети. Явно се беше подготвила както да спре битката, така и да защити себе си.
Предвид ставащото беше очудващо спокойна. Дори тя се чудеше на себе си

Всъщност след като чуковете се сблъскаха с земята от там чуковете напред излезе един ред от шипове насочен точно към Хелър.Този път дори и щитовете му нямаше да помогнат защото той не беше защитен отдолу,а когато е в тази си форма на защита щеше да е малко трудно да ги избегне.Алекс се стремеше да причини минимални щети на къщата и максимални на Хелър,но не до толкова,че да го убива.

-не ви ли писна вече?
Лайт вече беше започнала да се отегчава. Двубоя беше твърде дълъг и скучен за нейният вкус. Дори твърде бавен, защото сякаш Мърсър си правеше гавра с другия хД

Всъщност дуелът не беше дълъл имало е и доста по - дълги битки от тази.Всъщност Алекс просто си играеше с него нищо по - конкретно.След като чу нейните думи Алекс каза:
-Всъщност няма смисъл аз да спирам след като и той няма да спре.Това е все едно да се самоубиеш.

-не ти ли писва. За бога. Изглеждаш като някакъв дядо, който се грижи за внучето ти. Всъщност каква е тази зараза, за която бръщолевите?
На Лайт започна да и става интересно, а това значеше, че щеше да изкопчи отговор на всяка цена от Мърсър
-ии.. как ти е първото име?

Алекс мразеше да отговаря на въпроси особено на хора от които извличаше ползва,а именно такива като нея.
-Както казах първото ми име не е от значение. Стига ти само фамилията ми.За сега не ти трябва да знаеш повече. Колкото до вируса ... не съм по дългите истории нека Хелър ти обясни защото виждам,че си мисли,че много знае.

Хелър активира бронята си, за да се предпази от шиповете и контра атакува с пипала, опитвайки се да използва Black Hole атаката.

-да живеят застрахованите против заразяване
Явно такива зарази нея не я плашеха ама изобщо. Въобще нещо нея дали я плашеше? Не беше като другите жени, които видят ли паяк пищят или си загубят сенките за очи. Сега беше заета с много важно - да анализира шефа си хД

За жалост не се получи.Не само той можеше да избягва изненадващи атаки като неговата.Мърсър се дръпна назад,а след това се усмихна и каза:
-За малко Хелър постарай се повече може и да успееш.Всъщност тази битка започва да ми писва.Или се скрий някъде или просто си замини и повече не се връщай. С теб нямам нищо общо вече Хелър.

- Поне ми дай шанс за последен удар - подсмихна се той, изваждайки острие и нокти. Хелър се засили към Мърсър, прескачайки го в последния момент и опитвайки се да го удари в същото време.

Хелър започна да се смее.

Алекс го погледна тъпо,а след това каза:
-Ти май започна се побъркваш Хелър.Осъзнай се или както ти казах просто изчезни от лицето на земята.Ще направиш услуга и на теб и на мен и на всички останали.Аз не съм виновен за това,че Семейството ти е отвлечено от GenTek. Дъщеря ти е жива.Останало сам ще трябва да разбереш.

-значи той има дете. А ти имаш ли?
Лайт най-много обичаше да се меси в такива неща. Ставаше и интересно, забавно и честно казано обичаше такива въпроси да задава, но не и да и задават

- Достатъчно лъжи, Мърсър. Малко след като дойдох ти сам спомена био-бомбата. И все пак не разбра, че тя е в теб. От момента, в който остриетата ни се докоснаха, в теб има част от заразата, която не отговаря на твои команди. Шах и мат, Алекс.

Алекс се засмя истерично и каза:
-Хелър,Хелър. В този алтернативен свят на вирусът аз съм бог,аз съм вирусът!!!. Нима си мислиш,че не го усетих ? Няколко секунди след като го сложи се приобщи към моето ДНК и стана част от мен.Нима не си учуден,че до сега не е станало нищо ? Замисли се Хелър.Замисли се над думите ми.

- Идиот. - докато Мърсър беше прекалено зает да се фука, Хелър се беше засилил към него с острието си, замахвайки към главата му.

-Мисля,че ти си идиотът Хелър. Не забелязваш,че все още съм с щита ? Така ли.Вземи си сложи очила Хелър очила.
След като Хелър нанесе удар по щита той изчезна и се опита да го изрита.През това време беше да блокира следваща негова атака защото знаеше,че този удар ще бъде избегнат и ще има нов от негова страна.Това все пак беше ... Кридзо Палър хД

Ааа, да, понеже хората тука не могат да четат скайп чатовете, Хелър така и така щеше да се сменя, за това Мърсър го изяде. xD