Къщата на Лайт

Мърсър не си падаше много по негърско месо,но какво да се прави. Щом се налагаше за каузата щеше да го направи хД.

-време беше на свършите.
Лайт се надигна и взе един каталог отваряйки го. Започна да разгрежда тихо и спокойно

-Нещо за пиене да ти се намира. Просто вкусът му ... не беше от най - хубавите неща които съм "поглъщал",но пък от друга страна той ме направи едва ли не Immortal с това което се случи пред очите ти. Къщата ще ти бъде оправена скоро кажи си само адреса и до няколко дни ще е като преди.И преди го казах,че аз държа на хората си ... стига да не започнат да си правят гавра с мене и да се репчат едва ли не.

-свиквай да се репча. Аз съм си такава.
Лайт се надигна и отиде до кухнята и единственото оцеляло нещо в нея - хладилника. Извади няколко напитки и ги остави на плота - бира, безалкохолно и студена вода
-избирай си докато аз си избера Хотел

-Една вода е напълно достатъчно. Както казах до няколко дена къщата ти ще е в предишното състояние само ще трябва да ми оставиш адреса си.Колкото до това ... за репченето избягвай да го правиш.Няма да е приятно и за 2-мани нито за съвместната ни работа.Скоро може да те даря и с "сили' ако си "послушна" естествено и не задаваш толкова много въпроси относно мен и миналото ми.

-със сили? Не ме разсмивай. Абсолютно съм имунизирана към заразата, която пръскате, защото самата аз съм заразена с нещо и съм напълно имунизирана. Работя за теб, защото ми е интересно, а не защото ме е страх от теб. Аз съм пряма и директна. Свиквай

-Твоята директност не ме плаши ни най - малко Лайт.Нито пък това,че не се страхуваш от мен.Ако исках да го правиш щях да подходя по различен начин към теб.Как да се изразя ... обичам "персонала си" нищо повече. Именно за това аз поемам разноските по разрушената къща макар да не съм го направил аз.За доброта тук не може да става,но няма да позволя мой човек да живее на хотел.

-а често ми се случва. Обадих се вече на дизайнерите на къщата ми, ще дойдат утре и ще се заемат с останалото. Не му мисли.
Лайт дигна един стол и седна на него, кръстосвайки крака. Беше и интересен този човек - някак различен и спокоен около нея. Повечето не бяха така

Алекс се сети за водата си,а след това каза:
-Явно ще дойда да си взема водата. -Той се запъти към кухнята,а след това най - нахално си взе една чаша от шкафа все едно си е в тях и си наля от бутилката с вода. Той напълни чашата,а след това отпи от нея.Вода наистина беше студена.В момента точно това му трябваше. Една студена вода.

-значи ядеш хора? Канибализъм?
Лайт се загледа в него заинтересувано. Определено разпитваше доста, но това и беше в кръвта. Трябваше да знае всичко за хората около нея за да не ги напада с пистолети и прочие. Често и се случваше да го прави и въпреки това в момента беше изненадващо спокойна, макар и той да беше много страшен противник

Алекс глътна водата от чашата,а след това я погледна и каза:
-Да си ме видяла да клекна над друпът му и да почна да късам мръвка от него и да ям буквално ? Аз абсорбирам другите ДНК заедно с телата им. Ще ти покажа. -След 2-3 секунди пипалата обгърнаха Алекс,а когато вече се отдръпнаха той беше с облика на Хелър и гласът му,миризмата и всичко останало.
-Виждаш ли? Ето това е
След това отново мина в нормалната си форма връщайки се и сядайки в хола на дивана.

-значи. Поглъщаш ДНк и ставаш по-силен. Интересно звучи
Лайт седна до него и го загледа право в очите (както правеше винаги).
-ти нямаш ли си семейство?
Лайт се чудеше защо той обикаляше така, събираше хора. Дали път нямаше семейство, което да го чака

-Вече не.Отдавна нямам семейство,но това не е от значение. Ако си мислиш,че се опитвам да компенсирам нещо с това което правя грешиш.Все още го имам,но на практика в същото време го нямам. Имам сестра на име Дана Мърсър. Останалото не помня.Историята е доста дълга пък и не е много добре да знаеш много за човека за когото работиш. Това го знам от личен опит.Трябваше ми много време пот и нерви за да го разбера от личен опит,че това да издаваш какъв си не води до нищо добро.

-знаеш ли. Приличаме си до някъде.
Лайт погледна напред и се почуди как е стигнала до този извод, но не след дълго си отговори.
Лайт се надигна, отиде до кухнята и си взе бира, отвори я и отпи, подавайки му кенчето
-искаш ли?
Тя знаеше, че мъжете си падат по бира и заради това винаги им предлагаше като си отвореше кенче

-Всъщност не.Аз избягвам да пия течности.Трябва ми колкото да не изсъхна едва ли не от вътре,но и да се случи няма да стане нищо фатално.Не е за препоръчване,но може да я оставиш на масичката пред мен ако ми се допие ще пия.
Алекс започна да я гледа и да я следи с поглед какво прави. Все пак и тя правеше същото.
-Всъщност как стигна до този извод ? До извода,че си приличаме.

-да видим. И двамата имаме семейство, което явно съществува само на практика. И двамата обичаме да се разпореждаме с хората, т.е да има хора, които работят за нас. Мога да продължа и още
Лайт остави кенчето на масата и се загледа в него. Радваше се до някъде, че е намерила човек, който долу-горе мисли както нея, но не показваше и капчица от чувствата си. Беше ги запечатала сякаш в капсула

С чувствата на Алекс всъщност не беше никак по - различно.Също беше толкова студен колкото нея,но това сега не беше май от особено жизнено важно значение. Алекс стана,а след това отиде и седна на един стол в едно по - тъмно ъгълче на стаята.Той обичаше тъмнината.Не можеше да става въпрос за вампирска слабост към светлина,но все пак беше леко неприятно това чувство. Не след дълго се сети за нещо и каза:
-Всъщност знаеш ли ... имам апартамент в който няма никой.Преди живях аз там,но в момента е прасен.Ако искаш може да отседнеш там за няколко дена докато всичко тук бъде оправено. Просто не обичам моите хора да ходят по хотели и прочие.Повечето от тях са доста богати и могат да си позволят луксозни къщи,но не е от значение това сега.

-не желая да те притеснявам. Вероятно искаш да си почиваш, а мен не ме притеснява това да бъда на хотел
Лайт често ходеше по хотели. Като войник обикаляше целия свят и нямаше как да си купи къщи навсякъде все пак хД
-да не обичаш тъмнината?
Тя го беше забелязала къде стой - в най-тъмното кътче от порутената къща

-You don't say. Ами както искаш не мога да те накарам на сила.Изборът си е изцяло твой.Пък и как ще ме притесняваш след като там няма абсолютно никой и е необитаемо от има няма 1 година дори и повече.От време на време пращам по някой да нагледа мястото и това е общо взето. Ако имаш нужда просто кажи. За не знам кой път го казвам вече,но искам хората ми да се чувстват добре.Колкото е възможно.
Наистина Алекс не беше чак толкова лош,НО когато и другите му отвръщаха със същото.Ако стане обратното едва ли щеше да му е много трудно да абсорбира още някой. Дори сега ще е доста по - лесно защото придоби голяма сила от Хелър.

-предполагам, че ще приема предложението ти. Хотелите са скучни и те познават твърде много хора
Лайт го загледа
-аз съм просто "твой човек". Защо се държиш толкова добре с мен? Това е наистина странно

-Ще кажа още 1 път.Аз имам навика да се грижа за хората си. Ако те не са в разположение когато трябва няма да е добре.Да кажем,че това е нещо като...хм нещо като компенсацията за услугите които трябва да извършвате. Помагам с каквото мога и когато мога.Аз съм зает човек.Имам да ръководя доста други неща през повечето си време. Не е много лесно в интерес на истина и си търся хора които да улесняват работата ти.Ти ще човекът който разчиства пътят пред мен от такива като Хелър.Мисля,че това искаше ако не се лъжа.

-звучи интересно. Значи аз съм лошия бодигард? Обичам тази позиция. Но няма да убивам цивилни, които не са ви направили нищо. И без това скоро ще дойде деня в който ще трябва да ги... Невърмайнд
Лайт реши да си замълчи. Разприказваше се твърде много за толкова поверителна информация като това какво се случва около нея, но рядко разговаряше с някого

-Спокойно аз се оправям с нормалните цивилни.Те като цяло не са голяма пречка за мен и екипа около мен.Ако някой прави проблем просто бива инфектиран и оставен на произвола на съдбата. не е много весело когато бъдеш взривен от RPG или нещо подобно.Заразяването не става никак трудно особено в моето положение в момента.Дори сега ще се разпространява по - бързо и колкото до твоят имунитет се опасявам,че няма да може да устои на този вирус,но сега не му е моментът за експерименти.

-не мисля така. Тялото ми е защитено от всичко, поради простата причина, че в мен има "заразата", нека го наречем така, която ще ме превърне в чудовище, ще унищожа всичко тук и на следващата сутрин ще се събудя, непомнейки нищо и всичко ще се повтори. Е ето изпях си го
Лайт въздъхна и загледа напред
-понякога съм голяма бърборана. Няма значение.

-В това няма нищо лошо,но наистина не е много хубаво да си споделяш.Всъщност това което каза,че може да се случи доста ми допада.Интересна личност си.Явно и ти си нещо като ... мен? Може би,а може би не. Това е сила.Научи се да я контролираш и ще бъдеш една от най - добрите в твоята област от най - силната.Сещаш се за какво говоря,нали ?В екипа има всякакви от такива като теб до най - нормални хора от простолюдието.