Къщата на Лайт

-Този твой поглед не ми харесва,но обръщението господин ми хареса.Доста от приближените ми ... такива като теб се обръщат така към мен.Колкото до това.Не се опитвам да те сплаша аз не плаша никого просто предлагам условията си на другите.Ако не са съгласи те са си виновни за това.Както вече ти казах. "Който не е с мен е против мен" Това е моята политика.Имам хора на всяко едно място в тази държава.Във всяка банка в този град.Всеки офис и магазин. Голяма мрежа от хора.

-кое не ми харесваш на погледа. Това, че е непокорен или това че ти показва, че няма да ти бъда послушното кученце?
Лайт беше доста директна винаги. Казваше си това, което мисли и бог да е на помощ на тези, които и противоречат. Тя беше странна за жена и странен характер - може да е много добра и много зла.

Мърсър седеше и я гледаше без да откъсва очи от нея. Не след дълго той промълви:
-Не смятам хората си за кученца или слуги. Заимотношенията ми с тях са напълно професионални и няма нищо общо с личният ми живот.За останалото те оставям ти самата да си прецениш за каква се мислиш в този момент. Ако ти се мислиш за кученце не значи,че аз те мисля за такова,поне с това да бъдем наясно.

-ауу колко сме философски настроени. Да не би тази реплика да я прочете в някоя книга?
Лайт започваше с нападателния тон. Така звучеше много по-добре, отколкото като добричка. Това си беше нейната природа - дива и дори странна. Но може би точно там и беше чара

П.С: утре ще съм онлайн чак към 12:30 - 13:00

-извините господине, но това е МОЯТА къща, която вие посмяхте да срутите. Препоръчвам ви тихо да си излезете без ИЗЛИШНИ инциденти
Лайт го загледа. Наистина страшно много мразеше да чупят нещо нейно, какво оставаше за половината и къща? Той имаше ли си на идея колко много труд беше вложила в това да я построи. По-точно да избере дизайна, но.. това беше друг въпрос
-разрешавайте си семейните кавги извън този дом!

Хелър просто протегна ръката си настрани и тя се превърна във възел от пипала. Три или четири пипала се изстреляха към момичето, преплитайки се едно в друго. Беше трудно да се каже точно колко бяха, поради огромната скорост, която успяха да развият за никакво време. На теория момичето трябваше да е забито в стената с пипала, притискащи я.

Лайт леко помести ръка и една светкавица се стовари право върху пипалото му. Тя не беше загубила нито капка от спокойствието си.
-вижте. Бих ви помолила учтиво да напуснете дома ми. Искам да запазя поне това, което е останало и да ме оставите да продължа преговорите си с господин...... както и да е. Не знам за каква зараза говорите, нито какво ви е сторил той, но предпочитам да запазя спокойствие, а тези ваши "пипала" ме обезпокояват и скоро ще ме вбесят. Тъй като не е моя работа да ви се меся в семейните дела, не съм сигурна дали са семейни дела между другото, ви предлагам да ги премахнете на момента и да си решавате проблема с господина, но в двора. Не в къщата.

Лайт се опитваше да бъде дипломатична този път. Не беше в настроение, в момента единственото, което искаше беше да се обади на майстори и веднага да започнат да и оправят къщата. Не и се занимаваше с истерични хора

- Майната им на разговорите ти с Мърсър! Той е мой.. - Хелър беше попаднал в ситуация, в която щеше да трябва да се справя с двама противници, за това реши да даде едно единствено предупреждение
- Ще го кажа само веднъж - или се махай, или се приготви да загубиш живота си.

-Я виж ти... Хелър. На какво дължа тази приятна визита Хелър ? Всъщност ... защо не вземеш ти да се скриеш в някоя дупка и да не излизаш за известно време от там.Аз съм непобедим Хелър.Знаеш го.Можеш да станеш Дядото на новата ера. Предлагам ти го още сега. Макар,че знам отговора ти ще те изслушам ако си размислил и си решил да дойдеш на моя страна. 2 Прототипа. Това ще е доста забавно и тъжно за градът.Хайде ти също не си от най - сърдечните хора. Не си мисли,че не те виждам как разнасяш сините варели в които има заразата и умишлено заразяваш хората,а след това явно обвиняваш мен за това

ПП: Сори нета спря хД

- Единственото, което искам да направя, е да спра тази лудост. И единственият начин да направя това е да те убия. - Ръцете на Хелър бяха преобразувани. Дясната му беше острие, а лявата - пипала. - Аз съм по-силен от теб, Мърсър. По-умен съм, по-бърз съм. Ти ме направи като себе си, но забрави едно малко нещо. Вирусът се развива. Аз еволюирах. Превърнах се в единственото нещо, което може да те унищожи. И е крайно време да изпълня задачата си. - Хелър замахна с пипалата, опитвайки се да удари Мърсър от дясната му страна.

Мърсър реагира достатъчно бързо,а след това доджна удара му и се озова зад него. След това го изрита извън къщата с думите:
-Чу какво каза милата дама с лошият характер. След това ти ще поправиш всичко това. Ясно ли е ? Хелър. Няма да мръдна пръста си за теб дори.Аз те създадох и аз мога да те унищожа Хелър.Ти не си нищо повече от останалите експерименти. Признавам си... доста добре си се адаптирал заедно с вируса,но това не променя факта,че ти също зарази част от града спуквайки цистерните със заразата и пускайки Хънтърите на свобода. Признай си Хелър. Не си толкова чист колкото сам се изкарваш.

Хелър разполагаше с бързината на Мърсър, както и с рефлексите, за да реагира на време. Докато Алекс прескачаше Джеймс, той просто изстреля няколко пипала от тялото си към Мърсър с идеята да го забият в здравата част от тавана. И всичко това преди да ритне Хелър.

Всъщност едно от пипалата успя да направи това което той целеше. Това беше доста умен ход от негова страна,но едва ли щеше да му помогне особено много защото това не беше нищо за Мърсър.Та танкова са стреляли по него и прочие. Едно забиване за тавана нямаше да е кой знае колко фатално,но все пак ... Алекс погледна Хелър и каза:
-Много добре Хелър. Виждам,че си доста напред с материала.
Едната ръка на Мърсър също се превърна в острие,а след това сряза пипалото с което беше забучен за стена. Нека видим сега какво можеш.Хайде. Искам да си поиграя с теб.Мисля,че ти е прекалено рано за да умираш,но ако настояваш може да се уреди. Хелър. Отново ти отправям предложението си. Все още въжи. Помисли си. Или си с мен или си срещу мен. Въпросът е какво ще стане след като мен ме няма ? Ще заемеш моето място ?

- Аз съм срещу теб от самото начало, Мърсър. - Хелър се засили към Мърсър, готов да го пререже с острието си в момента, в който стигне до него.

Мърсър блокира неговото острие със своето,а след това го погледна в очите и каза:
-Може да съм стар,но все още ме бива в тези неща.
След като каза това дясната му ръка се превърна в wishfist и замахна с металният камшик към Хелър. Искаше просто да го подкоси и нищо повече защото 1 удър с този камшик и можеше да свръшиш разполовен на две.Както той каза по - рано не мислеше да го убива.Защото и той в началото се бореше за същото нещо като него,а виж го сега.

Лайт наблюдаваше, кръстосала крака. Беше разбрала, че не трябва да се меси в такива неща, а само да наблюдава, но имаше нещо, което я караше много да се чуди. Знаеше, че човека , който щеше да и отговори беше Мърсър. Затова и погледна него
-имам въпрос. Вие имате едно и също нещо в себе си и все пак воювате? Къде е смисъла в това?

"Ръката" на Мърсър минаваше близо до пода и това даде перфектен шанс а Хелър просто да прескочи Мърсър, използвайки допиращите се остриета за опора. След като застана зад Алекс, Хелър преобрази ръцете си в големи нокти и го нападна с тях.
- Смисълът.. е, че.. този нещастник.. иска да завладее.. човечеството.. - крещеше Хелър между ударите.

Той нанесе един удър в гръб на Алекс,а след това неговите ръце също станаха в Claws и каза:
-Ами постарай се и твоята цел да е така. Глупако.
Докато той казваше това отпиваше неговите удари,а не след дълго добави:
-Добре Хелър спри за малко и нека помислим. Ако мен ме няма какво ще правиш ти ? Определено няма да можеш да се върнеш към нормалният си живот. Това е пределно ясно.Аз също бях борец за справедливост като теб и се биех срещу GenTek и проектът им Blacklight. Осъзнах,че това е губене на време и на ресурси.Защо пусна Хънтърите от био контейнерите? Защо влезе във формата на генерал и накара 1 от войниците да пусне отровният вирус извън цистерната?Отговори Хелър.

- Не искам да спираме и да мислим, Мърсър. Искам просто да умреш! - изкрещя той яростно, сменяйки дясната си ръка на острие отново. Той едновременно замахна отгоре с големите си нокти и отстрани с острието.

-Хелър започва да ми писва от твоето бръщулевене. Сериозно ти говоря лазиш ми по нервите вече. Алекс превърна едната си ръка в щит,а с другата отпи Claws-а му с неговите Claws и допълни:
-Какво да ти кажа ... научих нещо ново през тези 14 месеца.Доста е полезно,но ти сигурно си на ясно с това.Все пак твоята защита е доста добра.

- Знаеш ли, Мърсър, и аз научих нещо от теб. - Хелър си заби ноктите в земята и наоколо започнаха да излизат шипове от земята.

-не само на теб започва да ти писва. Да смени плочата. Звучи като госпожица..
Лайт беше оставила Blaze Saber точно до нея. Можеше по всяко време щом "шефа" и каже да се включи, но в момента само гледаше тихомълком. Намираше доста прилики между тях и много разлики. Във всички случай според нея Мърсър беше доста по-зрелия и по-нормалния от другия

Преди Хелър да си забие ноктите в земята Мърсър се опита да го блъсне за да не го направи защото знаеше какво ще последва,а то не беше никак хубаво особено за къщата и Лайт.Той ценеше хората си поне до тогава до когато не му започнат да му противоречат и прочие.
-Няма да стане Хелър. Това беше добър номер,но нали знаеш,че старият фокусник знае всичките трикове на ученикът си.

- Тогава явно ще трябва да импровизирам. - Хелър се засили към Мърсър, не без да го напада. Той просто се опита да го прескочи.