Преди 5 години на дворцов бал

Генесис също бе поканен но това не беше един от щастливите му дни.Той се разхождаше отстрани покрай навалицата като бе свел глава надолу замислен върху темата за собственият си живот.

Докато ходеше замислен Генесис се сблъска във някакво момиче със маска като повдигна погледът си поглеждайки я студено, но след това каза:
-Извинявай за това.

Ръцеке на Генесис бяха във джобовете на дългото му червено кожено сако.Нямаше намерение да се ръкостиска с нея но все пак се представи.
-Аз съм Генесис.След това той я подмина и продължи като каза:
-Танц?В никакъв случай.Аз мразя танците.

-Мразя танците...а и не съм сигурен дали съм "спънат в краката" тъй като никога не съм опитвал...според мен да танцуваш е безмислено.Само някакви движения на тялото...а ти защо ме следваш червенушке?
Обърна се той към нея като сведе поглед надолу тъй като бе малко по висок от нея

-Не.Отвърна Генесис като седна на един от столовете във ъгълът на балната стая.Той също както момичето гледаше танцуващите двойки като си мислеше какво ли е да имаш половинка и какво ли е да танцуваш.

Генесис ваздъхна.Явно червенушката нямаше да го остави на мира.Той стана от столът като се запъти към изходът на залата отново със сведен поглед.Той отвори вратата и излезе навън като запали една цигара облядайки се на стената гледайки нощното небе.

Светлините във залата изгаснаха и гласът на Лина затихна.След като се вазвърнаха нея я нямаше на сцената, а балът си продължи както си беше.Генесис я бе задърпал във един килер.
-Какви ги вършиш..да не искаш целият дворец да разбере, че немога да танцувам...Генесис спря като се усети, че се изпусна пред нея.

Генесис гледаше как тълпата се бе втренчила в него и просто на бърза походка се запъти отново към изходът на залата като излезе и трясна вратата след себеси като навлезе във близката горичка където още във началото имаше една рекичка.Той седна на един камък и се загледа във водата.

Генесис си седеше на камъкът втренчен във водата като бретонът му закриваше очите.Той хвана едно камаче и го хвърли във водата като гледаше вълничките образувани от цапването.
-Не знаеш действителната причина поради която мразя танците а?

-Не причината не е, че не умея да танцувам...не умея защото никога не съм опитвал...причината поради която мразя танците е друга...Преди една година на балът по това време имаше едно момиче по което адски си падах.Тя поиска да танцуваме, а аз наивникът се съгласих.Тя не знаеше че ми е за първи път и щом видя, че хич не ме бива ме заряза...затова мразя танците.

Генесис се усмихна леко като си припомни случката тогава.
-Да вярно...тогава бях бесен заради онова момиче а като се включиха пръскачките се вбесих...така и неможах да намеря виновникат...имал е късмет

-На теб? Ти ли си била?Той се обърна към нея като я гледаше едновременно със сериозен и поглед всеедно следмалко ще се разсмее.